Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 31 🌟

Изабел:

-Макс, Иза?- извика някой.

-Само още 5 минути.- казахме двамата едновременно.- Какво?!- извикахме отново- Но кой? По дяволите, млъкни.- продължаваме да говорим едновременно.

-Будни ли сте?- попита човека от другата страна на вратата.

-Почти. Ако си Бела или Даниел влез. Ако не чао.- казах и продължих да лежа.

Вратата се отвори и през нея влезе Даниел.

-Защо още лежите? Почти обяд е.

-Защото така.

-Да не би снощи да е имало бурна нощ при вас?

-Какво имаш в предвид?

-Ти си облечена с тениската му.

-И какво от това? Той ми я даде защото дрехите ми бяха мокри, заради теб.

-Е можеше просто да си съблечеш дрехите и така да спиш.

-Мислиш, че ще остана по бельо пред него?

-Вече си оставала. Даже и без него.- Усетих горещината по бузите си и зарових глава в гърдите на Макс.

-Стига си овъртал, какво искаш?- попита Макс, играейки си с косата ми.

-Помощ.

-За?- попитах.

-Чистене.

-Събуди Бела.

-Тя е долу, но няма да можем да изчистим само двамата.

-Ами останалите?

-Тях ги няма.

-Оф... боже.- измърморих.

-Дай ми тениска и ще слезем долу.- каза Макс.

-Ще си облека моите дрехи.- казах.

-Те сигурно са още мокри. Не вярвам блузата ти да е изсъхнала.

-Добре.

Станах от леглото и обух дънките от вчера. Макс стана и облече дадената му от Даниел тениска. Слязохме долу където Бела и Даниел събираха пакетчетата от храна и бутилките от алкохол.

-Ето ни.- извиках.

-Да. Ако може да пуснете прахосмокачка в хола, защото... ами доста са цапали тези които бяха вътре.

-Колко зле може да е?

-До преди малко търках поврещаното по пода.- каза Бела.

-Ил... Ил.... Ил... Не исках толкова много подробности.

-Ти попита колко е зле.- вдигна рамене.- Само ако може когато отидете не се натискайте ами свършете нещо.