Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 27 🌟

Изабел:

Събудих ли се? Не знам. Така ми се спеше, но трябваше да стана. Реших да се изправя, но една ръка ме върна обратно в леглото. Обърнах се настрани за да видя Макс, прегръщайки ме силно.

-Хей, време е за ставане.- казах, бутайки го леко по рамото.

-Още 5 минути, мамо.

-Абе я ставай, не съм ти майка.

-Ох, който и да си просто лягай и ме остави още 5 минути.

-Ставай, идиот такъв.- извиках.

-Легни де, моля.

-Оффф... лягам.- легнах обратно, а Макс зарови глава в косата ми.

-Спи ми се...- измрънка.

-И на мен, но Алекс и Лидия са долу.

-И какво от това.- каза и притисна устните си в моите.

Ръцете му се пъхнаха под тениската ми, придвижвайки ги по голата ми кожа. След минута останах само по бельо. Обходи цялото ми тяло в целувки и се върна отново на устните ми.

Вратата рязко се отвори. Мамка му. Ще го убия.

-Алекс, само не отваряй...- извика Лидия.- ...Вратата.- каза по-тихо, когато видя Алекс на вратата.

-Съжалявам, че прекъсвам натискането ви, но Бела и Даниел са долу и искат да ви видят.

-Идиот такъв, изчезвай.- извиках, хвърляйки възглавницата по него. Веднага затвори вратата и възглавницата се блъсна в нея.

-Да слезем да видим какво искат.- станах от леглото и си облякох тениската отново.

-Няма ли да се преоблечеш?- попита.

-После. Сега ме мързи.- отворих вратата на стаята и слязох по стълбите.

-Добро утро!- поздравиха.

-Никак не е добро.- казах сядайки на дивана.

-Алекс какво си направил пак?- каза Бела, обръщайки се към брат ми.

-Може да съм прекъснал нещо...

-Ти си идиот.- каза му. Засмях се.

-За втори път го чувам днес.- отбеляза.

-Вдигни си задника и излез.- казах и му посочих вратата. Както никога до сега ме послуша.

-Изглеждаш ужасно.- каза Даниел.

-Не започвай и ти.- намръщих му се.