Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 40 🌟

Изабел:

-Т-татко?- прошепнах, поставяйки ръка пред устата си. Поклатих глава, опитвайки се да спра сълзите насъбрали се в очите ми.

-Ела тук, миличка.- разтвори ръцете си за прегръдка. Не се поколебах преди да се доближа до него и да го прегърна.

-Изабел, кой е на вратата?- извика Алекс, приближавайки се към нас.- Татко?- попита преди да обвие ръцете си около нас.

-Но какво се е случило? Мама каза друго преди седмица.

-Не застреляха мен, а брат ми.

-Чичо?

-Да. Застреляха него, а аз успях да се покрия. Всички знаеха че не беше той целта. Аз трябва да те питам същото.

-Ъм... една от лампите в мола падна върху кракът ми.

-Тогава да влезем вътре. Алекс, помогни ѝ.

-Нали си тук? Ти и помогни.

-Добре. Ако я пусна ще падне.

-Пффф.... добре. Ето.- подаде ми патериците. Засмях се.

-Благодаря ти, предполагам?

-Няма защо, но не свиквай.

-Не съм си и мислила. Ако ви трябвам съм в хола.

-Много нарежда. Ама нали си ти е малката принцеса.- чух Алекс да мърмори на татко.

Влязох където бях преди това и седнах на дивана. Какво по дяволите се случи?! Татко, Брат му. Не. Чичо ми е мъртъв, а ние мислехме, че е татко.

-Мама ще се прибере след 2 часа.- извика Алекс.

-Добре.

______________________________________

-Хей, мила, прибрах се.- съобщи мама, влизайки в хола.

-Здравей, мамо.- вдигнах поглед от телефона си.

-Ан?- извика я татко.

-Да.- каза тя, обръщайки се към него. Закри устните си с ръка и отиде при него, прегръщайки го.

-Но.... не.... Не може да е истина.

-Кое? Че седи пред теб? Повярвай ми, мамо, истина е.

-Но как? Сватбата.

-Шшт...- прошепна ѝ.

Мама се сгуши още повече в него. Седях отстрани и гледах с усмивка.
Трябва да им кажеш. Прошепна нещо в мен, карайки усмивката ми да изчезне.