Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 52 🌟

Изабел:

-Излезе ли от банята?- извика Алекс от другата страна на вратата на стаята ми.

-Да. Идвам след 2 минути.

-Недей да идваш. Просто ми отвори вратата.

-Защо?- извиках.

-Мама ти праща дрехи. С които щяло да ти е удобно.- представих си го как върти очи.

-Добре. Момент.- обвих кърпата около тялото си, отваряйки вратата.

-Заповядай.-подаде ми дрехите преди да се завърти и да тръгне към долния етаж.

Бутнах вратата за да се затвори, отивайки до леглото си. Оставих дрехите, които Алекс ми даде, махайки кърпата. Оставих я на леглото, взимайки сивия суичър обличайки го. След това обух и сивия анцуг. Обух си чорапи след което и пантофите и излязох от стаята.

Слязох надолу по стълбите, виждайки мама и татко на вратата, посрещайки Макс и родителите му.

-Хей, Из!- поздрави ме майка му, прегръщайки ме.

-Здравейте.- засмях се, отвръщайки на прегръдката ѝ.

-Мамо, ще я задушиш.- скара ѝ се Макс.

-Няма.- отдръпна се от мен, засмивайки се.

-Защо седите тук? Няма ли да влезете?- попита Лидия, слизайки зад мен по стълбите. Завъртях се, поглеждайки я.

-Сестрички.- извикахме двете едновременно, засмивайки се. Носехме еднакви дрехи.

-Това ми омръзна.- прошепна татко на мама, но и аз го чух.- Това е за 4 път тази седмица.

-Е това е нищо. Помниш какво беше когато аз бях бременна с нея.- отговори му мама

-Да. В 3 часа посред нощ за сладко ходих до магазина. 3 пъти в седмицата поне.- засмя се.

-Дивана е там. Кухнята е там. Ако ще сядаме някъде хайде.- посочих с ръцете си на двете страни.

-Хола.- каза мама, след което тръгнаха натам.

Последвах ги, сядайки на поставката за ръка на фотьойла, на който седеше и Макс.

-Как си Изабел?- попита ме бащата на Макс.

-Добре.

-Радвам се.- усмихна се към мен, връщайки се към разговора с родителите ми.

-Е какво стана с подаръците, които щеше да опаковаш?- попита Макс.

-Мисля, че ги опаковах доста по-добре от предния път.- засмях се, премествайки се в скута му.