🌟 Глава 53 🌟

464 20 6
                                    

Изабел:

-Ще ми помогнеш ли да изчистя и подредя книгите?- попитах, обръщайки се към Макс.

-Само изчакай.- продължи да пише на някой на телефона си. Моя извибрира и екрана му светна.

-В групата ли пишеш?

-Бела пише.

-Ууу значи е някаква простотия. Така де нещо много важно.- засмях се.

Взех телефона от бюрото на което бях подпряла краката си, отключвайки го.

Бела:

Колко човека са си взели това? 😂

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Колко човека са си взели това? 😂

Даниел: Много.
                 Ти също. 😂😂

Макс: 😂😂

Бела: Не ама трябва... 😂😂😂

Макс: Май я предизвикваш, а?

Даниел: А не, не. Имай малко милост. 😂

Бела: Търси си белята. 😁😂

Макс: 🤣🤣

Даниел: Не е вярно...

Макс: Дали? 😂

Бела: 🤣

Даниел: Не ми трябва още... 😂

Аз: Опа. Чакай, чакай.
        Белс, аз ще те науча.
        Тоя сборник не става.

Даниел: Не, не, не, не и НЕ!

Аз: Да, да, да и ДА! 😂

Бела: Ти да не си го чела?

Аз: Не ми трябва такова нещо за да знам... 😏🤗😘

Даниел: ИЗАБЕЛ!!!!
                 САМО ДА СИ ПОСМЯЛА.

Макс: Май страх те хвана? 😂

Аз: Май май. Белс, тук ли си?

Даниел: Бебиии, да не си посмяла да учиш нещо такова. Аз ще си патя...

Влюбена в най-добрия ми приятелWhere stories live. Discover now