Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 50 🌟

Изабел:

На сутринта се събудих от шума на бурята отвън и хлопането по вратата.

-Влез.- извиках. Макс се размърда преди да отвори очите си.

-Добро утро.- поздрави весело Бела.

-Хей.- усмихнах и се.

-Надявам се да ви събудих.- засмя се, а аз след нея.- Исках да ви извикам да закусим докато не е изстинала закуската.

-Ммм.... След малко ще дойдем.- промърмори Макс.

-Надявам се да е след малко.- засмя се, излизайки от стаята.

-Добро утро!- промърморих, обръщайки се към Макс.

-Добро утро!- целуна бузата ми, заравяйки глава във врата ми.

-Трябва да ставаме.- отдръпнах се от него.

-Нека си лежим още.

-Не. Ще станем. Гладна съм.

-Ти си гладна?

-Мхм.- измрънках.

-Добре.- отви се, ставайки от леглото.

-Подай ми дрехите.- помолих.

Приближи се до стола, подавайки ми тениската и дънките. Облякох ги изправяйки се. Пресегнах се за да оправя леглото, но Макс хвана ръката ми, спирайки ме. Издърпа стола, поставяйки ме да седна на него. Той го оправи и слязохме долу.

-Добро утро!- поздравих.

-Хей, как си?- попита Даниел.

-Добре.- седнах на стола в кухнята.

-Направил съм палачинки.

-С удоволствие ще хапна.

-Май някой е гладен?- попита Бела.

-Май да.- засмях се.

-Яж, яж. Имаш да ядеш за двама.- засмя се Даниел, а след него и останалите.

-Може ли чинията?- попитах.

-Шоколад, мед или сирене?- попита.

-Шоколад.- подаде ми буркана с Nutella и чиния с палачинки.- Благодаря.

______________________________________

След закуска им помогнах да изчистят. Или по точно ме изгониха от хола да измия чиниите, докато те чистят. Измих чиниите и отидох при тях.

-Макс, може ли да пробвам нещо.

-Ъм... предполагам, че можеш?