Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 14 🌟

Изабел:

Усмивката ми замря щом погледнах пред себе си. Пред мен стоеше до болка позната за мен фигура. Или с име казано Алекс, бившото ми гадже. Заради него семейството ми претърпя едно от големите си местения. Погледа ми попадна на него и побързах да влезем в хотела.

-Изабел, почакай.- извика след мен. Завъртях се бавно.

-Кажи.- усмихнах се към него. Опитвах се да изглеждам колкото се може по спокойна, но от вътре горях.

-Искам да поговорим.

-Не мислиш ли, че е твърде късно да говорим? Всичко е минало за мен, приеми го и ти.

-Иза, изслушай ме.

-Не искам да те слушам. Ако ти не си ме забравил това е твой проблем.- вдигнах рамене, продължавайки да се усмихвам.

-Из, знам, че си щастлива. Виждам го в очите ти. Ако не си забелязала бях край басейна. Видях целувките ви и повярвай ми никак не ми хареса.

-Това си е лично твой проблем.- засмях се, стискайки още по-силно ръката на Макс.

-Не искам и не мога.- започна да повишава тон.

-Пак казвам това си е лично твой проблем. Ако обичаш се дръпни.- пуснах ръката на Макс и тръгнах към хотела, но Алекс препречи пътя ми.

-Изабел, ще ме изслушаш ли изобщо днес?- изкрещя в лицето ми.

-Не разбра ли че не искам да говоря с теб? Живей си живота и се спасявай. Минало е. И ще си остане там.- усмихнах се към него, но очите ми вече пареха.

-Защо? Защо искаш да избягаш от това минало? Защо по дяволите искаш да го оставиш да е минало?

- Млъкни.- Извиках в лицето му.- Знаеш ли защо? Защото това ми носи само болка. Защото ако не остане това в миналото никога няма да имам добро настояще.

-Искам само да поговорим, нищо друго.

-Защо? Защо ти трябва да говорим? Не мисля че имаме нещо ново да си кажем. Минаха почти 2 години от последната ни среща, нека си остане така.

-Щом не искаш да имаш нищо общо с миналото защо го помниш? Аз дори не помня такива неща.

-Забога, не мога да забравя...- прошепнах тихо.

-Някой не може да забрави или не иска?

-Млъкни. Просто млъкни. Ако исках щях да ти обяснявам, но аз не искам.- усещах как сълзите се стичат по лицето ми.

-Хм...- промърмори, поглеждайки към мен.

Следва продължение...