Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 9 🌟

Изабел:

Събудих се в 4:28 сутринта. Не знам защо не можех да спя. Станах, влязох в банята и си взех един дълъг душ. След което излязох, обух къси гащи и бял потник. Погледнах часа и вече беше почти 5:00. Слязох долу и седнах в хола. Часа минаваше 5:00, а майката и бащата на Макс още не бяха станали.

Качих се горе и почуках на вратата след малко леля Вяра ми отвори.

-Какво има?- попита, търкайки очите си.- Рано си станала.

-Нищо, просто не можах да спя и станах. Реших да ви събудя, защото ще закъснеете.

-Добре, че дойде.- усмихна се. Направи после нещо за закуска и закусете с Макс. Знаеш го какъв е когато е гладен.- засмя се.

-Искате ли и на вас да направя нещо да хапнете.

-Както решиш. Ползвай кухнята свободно.- засмя се.

-Аз ще се оправя.

Отидох в стаята и събудих Макс, защото ми беше скучно. Той ми се развика, че съм го събудила толкова рано, но бързо му мина.

-Хайде ставай!

-Защо? Колко е часа?- промърмори отново.

-Скучно ми е.

-Поне кажи за какво да стана.

-Тайна.

-Оф... добре.- промърмори и стана. Замъкна се и влезе в банята.

-Слизам долу да приготвя закуска.- извиках, но не получих отговор.

Слязох в кухнята и приготвих сандвичи за всички. Минути по-късно Макс се замъкна.

-Сега ми кажи истинската причина за която ме събуди?- седна срещу мен.

-Да изпратим вашите и защото ми трябваше компания. Станах към 4:30 и като те излязат аз няма какво да правя.

-Хм... Добре. Нека закусим.- засмях се, подавайки му сандвича. Часът беше почти 6 когато родителите на Макс слязоха. Закусиха докато си говорят какво имат да свършат.

След като закусиха се качиха обратно в стаята си да си вземат багажа. Може би 10 минути по-късно всеки от тях крещеше че ще закъснее ако не побързат. Засмях се тихо, поглеждайки към Макс.

-Ако не побързате ще.- Макс се включи, излизайки от кухнята.

-Да, идвам. Вяра, забога престани да тъпчеш всичко в един куфар.