Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 47 🌟

Изабел:

Влязохме в сградата на училището, изкачвайки стълбите до втория етаж. Почуках на вратата на кабинета по английски след това я отворих. Макс я хвана, държейки я за да мога да вляза, след което влезе и той.

-Добър ден господине, искахте да остана след часовете?

-Да, благодаря, че го направи.- вдигна поглед от листовете на бюрото му, сваляйки очилата си.- Седни.- посочи чина пред бюрото си. Приближих се до него, сядайки.- Разбрах, че от следващата седмица няма да учиш в училище.

-Да.

-Исках да те попитам дали ще имаш нужда от помощ по предметите по които преподавам.

-Тоест по френски и английски?

-Да.

-Мисля, че няма да имам нужда от помощ.

-Аз само предлагам. Кажи на родителите ти да ми звъннат да говоря с тях.

-Добре. Нещо друго?- завъртях очи.

-Не. Това е.

-А аз да ви попитам, кога ще върнете контролните от миналия месец?- попитах, засмивайки се.

-Проверявам ги в момента.- засмя се.- Ще ги върна следващия час когато имаме.

-Добре.- слязох от чина.- Довиждане.- излязохме с Макс от стаята, тръгвайки надолу по коридора.

-Как може да си толкова мила с хора, които мразиш?- попита изведнъж, щом излязохме на двора.

-Не знам. Просто го правя.- вдигнах рамене, засмивайки се.

-Ще дойдеш на рождения ден на Даниел довечера, нали?

-Да. А ти в нас да ми помогнеш с домашното по математика?

-Ако под помогнеш имаш предвид напишеш, не.

-Стига де. И без друго днес нямах домашно. Дай ми да препиша тогава.

-Нали знаеш, че края на годината ще държиш изпит на това и ще трябва да го научиш.

-Ще го науча, но не и сега. Моля те.- направих мили очички, поглеждайки го.

-Добре.- въздъхна.

-Йес.- изписках.- Ъъъ... така де, благодаря!- засмях се.

______________________________________

-Качи се в стаята ми идвам след минута.

Насочих се към кухнята, така че да взема нещо за ядене. Отворих шкафа, взимайки пакет с шоколадови бисквити. Затворих го, тръгвайки към стаята си.

-Къде ти е тетрадката по математика?- извика.

-Провери в средния джоб на чантата ми.

-Добре.- извика в отговор. Изкачих стълбите, влизайки в стаята си.

-Намери ли я?

-Не. Български, английски, физика. Това пък какво е? Всичкология?

-Мхм. Там трябва да има писано и по математика.

-Трябва ми само математика.

-Розовата тетрадка трябва да е.

-Хм... Не пише нищо на нея.- разтвори я, виждайки писаното в нея.- Да това е по математика.

-Ахам. Дай ми да препиша домашното за днес.- взех тетрадката от ръцете му, сядайки до него на леглото.

_____________________________________

-Изабел, вкъщи ли си?- извика майка ми.

-В стаята си съм.- извиках в отговор.

-Видях Бела до магазина. Каза ми, че ще празнувате рождения ден на Даниел. - извика отново, след това се чу скърцането на стълбите, което означаваше, че е тръгнала към стаята ми.

-Да. Щях да ти кажа когато се прибереш.- завъртях очи.

-Кой друг ще бъде там?- попита, влизайки в стаята. Вдигнах поглед от тетрадката с половин преписано домашно.- Здравей, Макс.

-Здравейте!- поздрави.

-Според думите му ще бъдем само аз, Бела и Макс, но не знам дали няма да излезе някоя кучка... така де някой от класа, който да развали това.

-Добре. Искам да те предопредя да не пиеш.

-Да мамо, това го знам.- завъртях очи за пореден път.

-Аз само да напомня.

-Като сме тръгнали да говорим за напомняне. Какво криете с татко, Алекс и Лидия?

-Какво крием с тях?

-Не знам. Цяла вечеря вчера говорихме странно и си личи, че криете нещо от мен.

-Нищо не крием.- извади телефона от джоба си.- Аз трябва да изляза, не знам кога ще се върна. Когато излизаш заключи и се обади на брат си. Двамата с Лидия отидоха някъде, но не знам къде.

-Добре. Ще му звънна.

Следва продължение....