Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 30 🌟

Изабел:

Облегнах се отново назад и се загледах в стената.

-Има нещо странно в тази стена.- каза Макс, сядайки на дивана до мен.

-Как така нещо странно?- попитах.

-Кара хората да се взират в нея с часове.

-Какво? Минаха само 5 минути.

-Преди седмица седях и гледах стената цели 4 часа.- Засмях се.

-Родителите ти къде са?- попитах.

-На работа.

-Скучно ми е....- измънках.

-Какво ти се прави?- попита.

-Не знам.

-Филм?

-Защо не. Искам да гледаме онзи от лагера.

-Кой от всички?- попита.

-Игра на нерви.

-Ще го гледаме горе.- каза и посочи към стълбите.

-Добре.- станах от дивана в хола и се качихме горе. Седнах на леглото, докато Макс изваждаше лаптопа си. Седна на леглото до мен и пусна филма, държейки лаптопа на краката си.

След 10 минути се целувахме, забравили за филма. Целувки изпълнени със желание. Целувайки устните ми за пореден път Макс се отдръпна и зарови глава в свивката на връта ми. Оставяйки мокри целувки хвана ръба на тениската ми и след минути бях без нея. Обсипа цялото ми тяло с целувки и спря до копчето на дънките ми. Тъкмо да го разкопчее когато телефона ми звънна. Игнорирах го и се загледах в това което правеше Макс. Свали дънките ми и се премести нагоре целувайки усните ми.

-Мамка му, това нещо няма ли да спре?- извика и взе телефона ми.

Разговор:

-Ало?- каза видимо ядосан. Надявах се това да не са мама и татко иначе щях да имам проблеми.

-Какво по дяволите правиш с телефона на Изабел?- чух гласа на Бела.- Ако може ми я дай.

-Шшшт. Спокойно.- прошепнах на Макс.- Ало, Бела.- казах след като взех телефона от ухото му.

-Трябва ми помощ.

-За какво?

-Не знам какво да облека довечера.

-Оффф...- измрънкахме двамата с Макс едновременно.

-Не ми офкайте. Говоря сериозно. Кажи какво да облека.