Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 11 🌟

Изабел:

Качихме се с Бела в стаята ни и първото нещо което направих беше да легна на леглото.

-Из, какво ще правим сега?

-Не знам. Аз няма да се преобличам. Ще сляза директно при останалите.

-Добре. Преобличам се и слизам. Какво ще правим?

-Ще пробвам да се свържа към интернета тук в хотела и да се молим, че и на басейна ще мога да го хвана.

-Защо ти е интернет на басейна?

-За да мога да направя лайф в инстаграм.

-Ясно. А после?

-Първо трябва да слезем при класната, за вечеря и после може да правим каквото искаме.

-Оке. Аз ще се преоблека. После ще видим какво ще правим.

-А и имаме само 30 минути.

-Защо?

-Не помниш ли какво каза класната.

-Вярно.

-Аз ще сляза долу, ще се върна бързо.

-Добре и ако видиш Макс му кажи да дойде.

-Защо ти е Макс?

-Ще разбереш.

-Ари де кажи мииииииии...- измрънках.

-Казах нещо. Ще разбереш.

-Оф... добре. Аз излизам. Ако не се върна до 15 минути знай, че съм се изгубила в хотела.- Да възможно е. Ние сме на мисля че 15-тия етаж, а хотела е 25.

-Значи няма да тръгна да те търся.- засмяхме се и аз излязох от стаята, слизайки по стълбите до фоайето.

-Хей, Макс!- поздравих го щом стигнах до него.

-Охо.- усмихна се.- На къде така?

-Да взема паролата за интернета. А ти?

-И аз.- Засмях се.

-Как по дяволите Бела забеляза смучката на врата ти? Та аз те гледах цяла нощ и нищо не забелязах.- засмях се.

-Не знам, магия.- вдигнах рамене.- Междудругото Бела каза след като се кача да дойдеш в нашата стая.

-Защо?

-Не знам. Попитах, но тя нищо не ми каза.

-Добре.- въздъхна.

10 минути по късно се намирахме в стаята на Макс и Даниел. Засмях се на бъркотията, която цареше вътре. Куфара на Даниел седеше пръснат на земята, а от него изкачваха всевъзможни неща. Макс надникна през вратата на банята и каза нещо на Даниел, след което се върна при мен и се запътихме към стаята с Бела.

Засмях се отново щом Бела излезе от банята с бухнала коса.

-Не се смей.- прати ми заплашителен поглед.

-Но е смешно. Само се погледни.- засмях се, сядайки на ръба на леглото.

-Не е забавно.

-Знам.

-Е за какво ме извика?- попита Макс, гледайки към нея.

-Ако ти кажа че забравих ще ми повярваш ли?- засмя се неловко, сресвайки косата си. Макс цапна челото си с ръка.- Наистина, съжалявам, отнесох се и забравих.

-Хм...- вдигнах вежди.

-Да, ако сешуара почти не ми беше гръмнал в ръцете щеше да е идеално.- остави четката си за коса на шкафа. Засмях се отново.

-Мисля да слизам, не ми се занимава с момичешките ви глупости.- Макс се насочи към вратата.

-Секунда, и ние идваме.- Бела взе телефона си, обувайки маратонките си. Тръгна след Макс и двамата излязоха от стаята. Последвах ги. Заключих вратата и на бегом ги настигнах, а те тихо си говориха за нещо. Слязохме във фоайето, където всички стояха и чакаха само нас.

Следва продължение...