Част 1 - С аромат на буря: Тервел
Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
Тъй като доста често получавам коментари или лични съобщения с благодарности за чудесния превод. Искам да уточня, чев този профил преведени истории не се предлагат. Всички авторски права на всяка една история принадлежат изцяло на мен – Ванеса Гъркова.
Тази история е публикуване. От нея ще бъде качена съвсем малка част, за да усетите стила на писане и дали историята ви допада.
В историята има сексуално съдържание, сцени на насилие и вулгарен език, който може да се стори обиден за някой от вас! + 18
Благодаря Ви за отделеното време. Приятно четене.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Емили
– Не, не, господи! О, боже! – тялото ми се изпъна като струна. Гърбът ми опираше силно в седалката зад мен, кракът ми беше опънат в шпиц и чак с върха на пръстите си натисках проклетата спирачка. Автомобилът поднасяше към банкета. Опитвах се да го овладея, но страхът надделя, стиснах силно клепачи и тотално загубих видимост. Остана само стържещият звук от спирачките, който се забиваше в главата ми. Колата спря, а с нея и всички стържещи звуци.
Отворих рязко клепачи и бавно махнах крака от педала. Тежкото ми дишане изпълваше купето и повдигаше едно малко снопче коса, което беше паднало пред лицето ми. Въртях очи наляво-надясно, а когато осъзнах, че съм жива, устните ми се извиха в усмивка на облекчение. С мъка отлепих треперещите си ръце от волана и ги задържах така на няколко сантиметра от него. Сърцето блъскаше в гърдите ми като птиче в клетка, но отворих вратата на автомобила и насилих краката си да вървят, въпреки че усещах коленете си меки. Спрях се до гумата от страната на шофьора и проклех хиляди пъти наум и няколко пъти на глас.
