С аромат на буря +18

28-Баяр

  Никакви шампионати по екстремно четене. Отново четем бавно, нали? Баааавнооо.🤣

  Микаела

(Имението на Велеви. Четири дни по–късно)

Седнах върху широкия перваз на прозореца и отпуснах глава върху свитите си колене. Загледах се в цветята в градината. Може би трябваше да преместим онзи розов храст от другата страна, за да има повече симетрия? Не че разбирах от градинарство, просто търсих начин да подобря рекорда си от вчера, за да не мисля за него. Опитвах се да запълня съзнанието си с позитивни мисли, за да спра да се препъвам отново и отново в онзи момент на плажа, когато Баяр си тръгна.

Минаваше четвърти ден. Четвърти ден, в който гласът му дълбаеше в съзнанието ми и предизвикваше болезнени кратери в гърлото ми. Притиснах ръце пред гърдите си в опит да заглуша тътена идващ от сърцето ми. Толкова исках да го предпазя от пламъците на любовта, а ето, че си осигурих място на първия ред точно до казана и кипящата лава. Чудно, а?!

Меките звуци идващи от лаптопа за видео чат, прекъснаха мисълта ми. Победоносни пет секунди, в които да размишлявам върху нещо различно. Коя ли от двете беше? Ади или Юлияна? Всъщност бях повече от сигурна, че е второто. Категорично заявих на Юл, че нежелая да обременявам Ади за случката в апартамента и раздялата ни с Баяр. След всичко, което преживя, заслужаваше поне спокойна и щастлива бременност. Закрачих към леглото и побързах да отговоря.

– Хееей! Часът е пет следобед, време е за порция позитивни мисли, а вие сте с блога на Юлияна – започна шеговито, още щом линията се отвори.

– Хей – гласните ми струни се разтегнаха провлачено и нямах никакъв шанс да догоня нейният ентусиазъм.

– О, това което правиш изобщо не е библейско.

– Кое точно?

– С тази печална физиономия, освен че променяш вкуса на току-що опечените ми курабийки, саботираш и усилията ми да те накарам да се усмихнеш.

Ако имаше конкурс за ужасни приятели, сигурно щях да го спечеля. Дори не се опитах да се усмихна на шегата ѝ.

– Оценявам го, но спри с опитите да ме накараш да се усмихна. – Юл въздъхна шумно и остави купата със сладки отново на масата.