С аромат на буря +18

12-МАТЕЙ

Матей

Адриана заграби тениската, която ѝ подадох и тръгна към банята. Усещах, че е достатъчно напрегната, не исках да я изнервям допълнително, затова загасих лампата както ме помоли и се пъхнах под завивките. Притиснах марлята с ръка, за да се наместя и въздъхнах с облекчение след бърза проверка, че нямаше кръв. Очите ми тъкмо свикнаха с тъмнината, когато на вратата се появи Адриана. Тънката памучена тениска падаше свободно почти до коленете ѝ и откриваше... Толкова. Много. От Адриана.

Само при мисълта за ударната доза сексапил, която се криеше под бялата фланелка, целият потрепервах от желание да опитам всеки сантиметър от нея. Исках повече. Исках всичко. Исках я до последната капка. Вътрешно изгарях за нея.

Адриана се мушна под завивките и повече не помръдна. Дупето ѝ вероятно стигаше самия ръб на леглото, или още по-зле. Стърчеше отвито. Мамка му, дори успях да си го представя. Повдигнах завивката и демонстративно огледах огромното разстояние помежду ни.

– Дадох ти дума, че не бих направил нищо, което не искаш, а сега ела насам – тя запълзя към мен като мравка. – Ей, какво стана с приказливата Адриана? – искрено се надявах шеговития тон да премахне тази нейна скованост.

– Малко е срамежлива в момента.

– Какво има, мъниче? – Адриана вдигна очи. Срещнахме погледи и сякаш едновременно помислихме за случките, с които ни беше замерил живота през последните няколко дни.

– Благодаря ти.

– За какво?

– Че дойде за мен – думите ѝ изсмукаха въздуха от стаята и вътрешностите ми се вързаха на възел при мисълта какво би се случило, ако не се бях появил навреме. Ръцете ми се стегнаха около нея.

– Не бих позволил на никой да те нарани.

Болката за кратко преряза лявата половина на тялото ми, когато помръднах, за да се наместя.

– Ако те помоля за нещо ще го направиш ли?

– Ако не включва план за убийство на Пако, да – ъгълчетата на устните ми се извиха в усмивка. Нямах абсолютно никаква идея как се оставих да бъда засмукан като с вакуум от тази жена и защо непрекъснато ме теглеше към себе си, но знаех, че исках да пусна корени около нея, да я обвия с тях и да не я пусна никога.