Михаил
Стъпките ни глухо отекваха по стълбите към апартамента на Микаела. Сърцето блъскаше като парна машина в гърдите ми и с отчаяние се рових из главата си да измисля нещо, с което да спра Марсел, преди тя да отвори вратата. Проклетият кучи син я беше нарочил и колкото и да опитвах да му се противопоставя, мисълта, че държи близките ми ме правеше безсилен. Буквално събрах останките на потъпкания си кураж и положих пръст върху дисплея на телефона, за да набера Борил. Ако не друго, то поне щеше да чуе разговора ни и да разбере откъде идва опасността за Микаела.
– Чувал ли си за заглушител? – макар и тих, гласът му ме разтърси като гръмотевичен тътен. – Имам такъв в себе си, ако се чудиш защо нямаш обхват – суровият му поглед ме прониза, щом надникна през рамо към мен.
Негодникът сигурно беше прочел безброй книги за гадости написани от някой военен извратеняк, на когото подражаваше. Нямах друго обяснение как винаги предвиждаше онова, което прекосяваше съзнанието ми.
– Марсел, не разбирам защо сме тук? – той вдигна букета от червените рози и покри шпионката с тях.
– След малко ще разбереш.
Преди да осъзная какво се случва, Микаела вече лежеше безжизнено в ръцете му. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време дори да изпищи.
– Затвори вратата – нареди.
Вцепенението блокира всичките ми крайници, но се насилих да направя онова, което изрече. Той захвърли бяла ленена кърпичка на пода и смъкна кожената ръкавица от дланта си, сякаш изработена специално за случая.
– Какво и даде, за бога? – ъгълчетата на стиснатите му устни се извиха в зловеща усмивка.
– Чувал ли си за дървото Боракеро? – мълчанието ми бе достатъчно показателно, че нямах представа за какво говори. – Расте в Колумбия. В страната, където се извършва всяко трето отвличане – той вдъхна от аромата на косите ѝ, преди да продължи с този неуместен урок по география съчетан с мрачна статистика. – От плода му се извлича скополамин, но повече харесвам другото му име... Дъхът на Дявола – френският му акцент се провлачи с дрезгав шепот, сякаш го изричаше самият принц на мрака.
– Какво, за бога, е скополамин?
– Кралят на дрогата, партньоре. А сега гледай внимателно. Едно, две, воала!
أنت تقرأ
С аромат на буря +18
عاطفيةЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
