С аромат на буря +18

1-МАТЕЙ

Матей и Пламен са свързани. Преди да започнете тази трябва да сте чели – С аромат на буря Пламен.

В историята има сексуално съдържание, сцени на насилие и вулгарен език, който може да се стори обиден за някой от вас! + 18

Приятно четене. 

Матей

Снегът не беше присъщ за този район, но тази година не спираше да вали. Наслаждавах се на скърцащия звук под обувките си и на приятното време във Варна. Трябваше да замина, да се махна от Бургас. Направих го още преди седем години. Дължах го на брат си и най-вече на Юлия.

Забърках достатъчно каши там.

Не бях си простил за онова, което ѝ причиних в онзи апартамент и едва ли някога щях да го направя. Понякога ми се искаше да имам нейната сила и да мога да прощавам, да се освободя от гнева и болката. Сърцето ми прескочи няколко удара при мисълта за онзи шибан апартамент и проклетото ми минало.

 Имах нужда от нещо позитивно. Затворих очи. Сетих се за Пресиян, племенника ми. За по-кратко го наричах Иян. Щуро хлапе. Досущ като баща си. Устата ми кривна в нещо като усмивка при спомена за последния ни видео чат вчера сутринта. Ровеше из чинията си  недоволен от закуската - макарони на фурна.

– Мило, побързай, ще закъснея за работа – чувах гласа на Юлия.

– Помогни ми с вратовръзката – брат ми се провикна отдалеч. Така и не се научи да ги връзва.

Малкият погледна в екрана и присви очи.

– Нито дума за това на мама – само на шест, а вече владееше до съвършенство сериозния поглед на баща си.

– Гроб съм – смигнах му. Той подаде юмрук за поздрав към камерата, стана и изсипа макароните в коша.

Продължих хлапашки да се усмихвам, докато вървях по заснежената улица.

– Престани вече. Писна ми! – крясъците се чуха от пекарната на ъгъла, към която приближавах. Понякога си купувах нещо за хапване оттук. Всъщност всеки ден, но никога не оставах.

Забавих крачка и свъсих чело, докато наблюдавах брюнетката с бледо розовата униформа да крещи на млад мъж. Същата, заради която се спирах тук всеки път, но никога не заговарях.