С аромат на буря +18

35- Баяр

Микаела

Бяха минали две седмици, откакто брат ми се появи в живота на Юл. Имаха множество срещи и всичките завършваха с фойерверки най-често от летящи предмети към Ивайло, и макар че той нямаше вина за изчезването от живота ѝ, това не променяше факта, че през цялото време е била самотен родител и е поела цялата отговорност за Джуниър върху плещите си. Крайно време беше да взема нещата в свои ръце, преди да са се избили. Имах план, но за до го изпълня, трябваше да я оставя сама да заговори за него.

Спрях се пред прага на дома ѝ, поех си глътка въздух и с кокалчетата на свитата си ръка почуках на вратата. Юл се появи на входа, но кълна се, въздишката, с която ме пресрещна, беше по-силна от тази на струята, която раздвижи въздуха при отварянето на вратата и буквално издуха плана от главата ми.

– Не знам въпроса, но сексът с него определено е отговорът – изплюх и замръзнах осъзнавайки, че планът ми „не говори за Ивайло" е отишъл по дяволите и фактът, че все още се подпираше на вратата, чудейки се дали да ме пусне, абсолютно доказваше, че съм се прецакала, преди да започна.

– Някой е наточил езика си с хумористични цитати от Уди Алан?

– Откъде знаеш, че е той?

– Рових се из същата страница само преди две седмици, за да те разсмея, но за твоя случай не намерих нищо подходящо.

– Няма ли да ме пуснеш?

– Само ако обещаеш, че няма да говориш за него – навирих пакостливо показалец в лицето ѝ.

– Но ти искаш да говорим за него. Виждам го в очите ти. Хайде, Юл. Кажи ми – тя се обърна и с широки крачки тръгна към кухнята.

– Да ти кажа какво, Мика? Че е едно проклето дебелокожо копеле, което не можах да забравя и онзи ден за малко да си изпразня стомаха от това, че го виждах, но мисълта, че ти е брат още бунтува корема ми, така че не е късно – погледът ми заскита по готварската ѝ престилка, по която беше полепнало толкова брашно, сякаш го беше хвърляла с яд по масата.

– Той не те е забравил и има толкова много нежност в гласа му, когато те нарича галено - Юли.

– Курабийка? – погледът ми падна върху брашнените ѝ ръце и първият ѝ опит да смени темата.

– Торта.

– Чудесен избор. И без това ги прегорих – купата издрънча обратно на плота в кухнята.