С аромат на буря +18

12- БАЯР

Баяр

Всички притихнаха. Погледите ни се приковаха в мъжа, който се задвижи към центъра на малката заседателна зала. След още няколко крачки, гладкото избръснато лице на баща ѝ застана на нивото на моето, а когато черните му очи се присвиха и ме прониза с пресоващ натиск, все едно ме сканираше, мозъкът ми закрещя наистина да подбирам думите си. Два от трите питбула, които беше отгледал и без това чакаха само да мигна неправилно, за да ме захапят, и въпреки това бях твърде решен, че оттук няма да си тръгна без жената, която сама не осъзнаваше какво влияние имаше върху туптящото нещо в гърдите ми.

Тишината започна силно да ме напряга, а с нея и погледът на мъжа, който продължaваше да ме изучава. След цялото това взиране баща ѝ най-после кимна няколко пъти и бързо добави.

– Значи ти си момчето на Антон Беров? – закачливите нотки в гласа му говореха за старо познанство и приятни спомени, а моето изражение за втори път се изкриви от изненада, че Велеви познаваха Берови. Нямах обяснение как съм могъл да пропусна прелестната Микаела и откачените тризнаци от списъка си с познати, но поклатих глава за съгласие след името на баща си.

– По-малкият от двамата.

– Я виж ти – той се усмихна сдържано и изпъна ръка за поздрав. – Петър Велев. Бащата на Микаела.

Веднага щом подадох своята затегна захвата върху дланта ми в силно ръкостискане.

– Баяр Беров – само дето не знаех като какъв точно да се квалифицирам след името си.

Имах нужда от доверието на този човек и нямах право да се прецаквам. Не и пред бащата на жената, по която потъвах. Подлъган от приятното усещане на тази мисъл погледнах към Микаела. На лицето ѝ проблесна облекчение, което рикошираше и върху мен.

– Ивайло спомена, че след инцидента с колата, дъщеря ми е при теб – мълчаливо кимнах в знак на съгласие. – Благодаря!

Самуил изстена след думите на баща си, сякаш някакъв шрапнел му се заби в корема.

– Добре, ако сме приключили с благодарностите към принцеса Грижа, може ли да преминем към същината, заради която сме се събрали?

Принцеса Грижа? Леле! Наистина исках да му причиня черепно-мозъчна травма в момента. Отметнах си в тефтера за гадости да го пречукам при следващата ни среща. Очевидно бе, че с тези двамата щеше да е трудно.