С аромат на буря +18

19-ПЛАМЕН

Юлия

— Махни си ръката от нея! — ниският, ръмжащ  глас идващ зад гърба ми,  ме накара да застина и без да се обръщам, продължих да  наблюдавах изражението на събеседника ми, чиито цвят на лицето се смени няколко пъти и всеки следващ беше по блед от предишния. Ръката му рязко се отдръпна  от талията ми и отново почувствах хладинка на мястото, което  вече ме сърбеше от този нежелан допир.

— Пламен, радвам се да те видя —  насили да се усмихне  г-н Харвард.

— Да не отваряме работа на майка ми и баща ти. Изчезвай!

— М–моля? — заекващо продължи Денис, опитвайки се да запази  парченце от мъжката си гордост, която вече се търкаляше в краката ни.

— Денис, беше ми приятно да се запознаем.  Моля да ни извиниш за минутка.

 Мъжът се хвана като удавник за сламка за думите ми и побърза да се отдалечи от нас. При други обстоятелства бих оставила г-н Тестостерон да ръмжи от ревност зад гърба ми, но нямаше нужда от циркове и на това събитие. Обърнах се и събрах цялата настоятелност, която можех да побера в погледа си, преди да го  забия в Пламен. Чертите на лицето му се отпуснаха, а с тях спря и звукът от скърцащите му зъби.

— Какво правиш тук? — повдигнатата му вежда от учудване и начинът, по който оглеждаше  заобикалящите ни хора, ясно ми загатваха, че тази, която пропуска нещо съм аз.

Погледът ми се спусна по дрескода му, който беше коренно различен от всичко, с което го бях виждала досега и го правеше  натрапчиво съблазнителен. 

— Не, всъщност забрави... няма значение. 

Забързах крачка към близкия бар и оставих чашата си на плота. Нямаше начин да остана тук. Двамата на едно място беше в абсолютен разрез на всички научни закони от физиката. 

— Нека поговорим — гласът му ме достигна, преди да успея да се отдалеча достатъчно.

—  Няма за какво да говорим — лавирах  забързано между насъбралите се  групички гости и правех опит да стигна  до изхода.

— Не ми казвай, че излизаш с това Харвардско влечуго.

— Подбирай внимателно епитетите си, ако не искаш моите да завалят към теб и без това са на върха на езика ми и едва ги спирам.