С аромат на буря +18

3-БАЯР 🔞

Баяр

Вибриращият звук от телефона разбута мъглата налегнала мозъка ми и до мен се докопа мисълта, че отдавна трябваше да съм тръгнал към Бургас, за съвещанието на борда на директорите в шест. Съвещание, което със сигурност бих пропуснал. Молех се само Микаела да не е доловила проклетото звънящо нещо и да започне отново с възраженията.

– Телефонът звъни – машинално присвих очи след думите ѝ.

Опитах се да огранича потока от ругатни в главата си до „мамка му" и пришпорих мисълта си към това, че няма да позволя на някакво телефонно обаждане да ме лиши от горещите ми сексуални фантазии с тази жена, в която умирах да потопя ерекцията си от седмици.

– Игнорирай го. Нищо няма значение. Само ти и аз, Микаела.

Затвори, затвори, проклет да си, Тервел, затвори – ръмжах наум, докато езикът ми обладаваше устата ѝ и алчно засмукваше нейния.

– Това е знак, че нищо от това не трябва да се случва – ниското ми ръмжене за несъгласие, беше моето „не" към нея и настоятелно издърпах дланите ѝ над главата ѝ, така че китките ѝ да опрат в килима.

– Глупости. Означава, че трябва да се науча да го изключвам.

Раздвижих таза си и пенисът ми опари линията, която скриваше влажните ѝ гънки. Дъхът ми секна, когато членът ми се плъзна повторно по чувствителната ѝ плът и удоволствието ме прониза като стрела. Едно тихо скимтене се разби в лицето ми карайки ме да я замилвам още по-настоятелно с набъбналата ми ерекция.

– Искам да вляза. Позволи ми да вляза – порочните ми желания за нея бушуваха в тялото ми и треперех от нетърпение да я взема.

– Баяр, моля те. Трябва да спрем дотук – зарових лице в извивката на вратлето ѝ и нежно я захапах, опитвайки се да отклоня мисълта ѝ от проклетото звънящо нещо.

– Искаш от мен невъзможното. Топките ми ще гръмнат. Желая те.

– Не съм готова. За теб е просто игра... Моля те!

– Стига, Микаела, и двамата го искаме – настоятелният ми отказ излезе повече като ниско животинско ръмжене.

– Баяр, Баяр, моля те! – тя завъртя ханша си и измести пениса ми от входа на тялото си.