Пламен
Изсипах се обратно на седалката. Едва държах очите си отворени и нямах сили да карам обратно към града. Взирах се във водните капки, които се стичаха по стъклото и слушах тътена на гръмотевиците. Светлината в къщата изгасна. Изтощен до безпаметност, спуснаха клепачи.
***
Беше призори, когато се стреснах от първите утринни лъчи. Бях спал едва няколко часа, но бяха достатъчни. Разтрих съненото си лице с длан и погледнах към къщата на Юлия. И колкото повече я зяпах, толкова повече лоши идеи се раждаха в главата ми. Тя имаше нужда от време. Не исках да я притискам с присъствието си. Посегнах към ключа на стартера и побързах да тръгна преди някоя от щурите идеи, които вече минаваха през все още спящия ми мозък, да закрещи с пълна сила за реализация.
Двигателят забоботи и колата бавно се спусна по улицата. Пътят до града беше достатъчно дълъг, за да обмисля случващото се. Всичко ми напомняше за нея. Дори свежестта на утрото. Отворих прозореца и вдишах дълбоко. Отново я виждах легнала върху мен, докато отмествам косите ѝ, за да усетя устните ѝ как докосват моите. Толкова сладки и толкова мои... бяха...
Пътят, по който карах беше същия, по който се връщах с Юлия след онази наша първа среща обвила ръце около мен на мотора. Споменът за тази среща разля сладка топлина по мен.
Изкарах ръка навън и разперих длан. Усещах как поря въздуха и ми се искаше да съм с мотора и да усетя порива на вятъра с цялото си тяло. Нямах идея как ще си я върна. Само знаех, че няма да я пусна...
***
Загасих колата в подземния паркинг. Отпуснах за миг глава на седалката и се заслушах в звука от охлаждащата перка на двигателя. Погледнах към телефона на Матей. Грабнах го заедно с моя и тръгнах към апартамента. Имах нужда от душ, чисти дрехи и нещо за ядене... умирах от глад. След хладкия душ, който ме отърва от всичката мръсотия и кръв, се напъхах в чисти дрехи и превързах ръката си. Погледнах към телефона си и отворих папката със съобщения. Филип беше избълвал тонове за няколко дни. Пръстът ми се задържа няколко секунди преди да натисна бутона и да отворя последното.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
С аромат на буря +18
RomantizmЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
