С аромат на буря +18

9-ПЛАМЕН

Благодаря ви, че гласувате и подкрепяте Пламен и Юлия.

Пламен

Излязох от апартаментa на копелето и тръгнах към  вкъщи, за да се преоблека с шибания костюм и вратовръзка, преди да отида в строителния холдинг на Пламен Ставрев – дядо  ми. И той като Антон Беров, бащата на Тервел, си имаше правила. Само къде не схващах как  тениски от 150 кинта все ги виждаха одърпани. С Тервел ни  побъркваха  с тия вратовръзки и  май бях единственият костюмар  движещ се с пистов мотор в града. Но пък, мамка му, ако съдех по погледите на мацките по светофарите, най-вероятно изглеждах секси.

Пламен Ставрев, на когото бях кръстен и когото от години наричах Старши, беше уважаван бизнесмен. Гордееше се с чистото си име и родословно потекло...  допреди да се родя аз, разбира се. Петното във фамилията. Беше единственият мъж, към когото  декларирах нестихващ респект и колкото и да ме дразнеха дългите му речи, след всеки арест забивах поглед в земята и търпеливо го изслушвах. С Тервел редовно отнасяхме по шамар зад врата, когато идваше да ни прибере от районното. По някое време  сами подавахме вратовете си за поредния такъв.

Преди малко повече от месец, когато се появи на входа на полицията и изпълни рамката на вратата с едрата си фигура, стоеше с ръце в джобовете и изненадващо не последва шамар.

— Уиски пиете ли, или умеете да се наливате само с бира? — и докато погледът му се местеше от мен към Тервел и обратно, кимна с глава да тръгваме към колата.

С Тервел се спогледахме. Беше мъж на 65, а пред него и двамата потрепервахме.  Дръпна ни  една пленителна реч за приятелството и семейството и затова, че Дани не би искал да правим това, което правим. Не знам дали  думите му ме докоснаха, или беше появата на Юлия, но имах нов рекорд и от почти два месеца не бях виждал ареста отвътре.

— Как мина срещата с инвеститора сутринта? — заговори Старши, докато се отпускаше удобно на  креслото си.

—  Отчетът е на бюрото ти.

  Стоеше с достолепие и не помръдваше и милиметър. Усмихнах се  и докато щраках по клавиатурата, и разглеждах  разни сметки и чертежи, измрънках доволно.