С аромат на буря +18

11-МАТЕЙ

Матей

Болката напомни за себе си и отворих очи. Раздвижих се под топлата завивка и макар сънен, спящият ми мозък улови мисълта за Адриана. Моето Момиче без име.

Това, че e в леглото ти не я прави твоя – нашепна един вътрешен глас, който си умирах да убия, че съсипва сладостта на момента.

Извърнах глава към нея, но единственото, което видях в сумрака, бе празната половина на леглото. Обзе ме тревога с примес на бяс. Ако си беше тръгнала посред нощ, щеше да е най-неразумното нещо, което можеше да измисли.

Отметнах завивката и се изправих. Изръмжах с тих протест към себе си, когато болката се опита да ме върне обратно в хоризонтално положение. За миг се заслушах. Тишината натежа в стаята и почти ме премаза.

– Адрианааа! – креснах името ѝ. Гневните нотки в гласа ми можеха да се усетят и в другия край на Варна.

Вече не мислех за раната, а само за глупостта, която е сътворила. Отворих рязко вратата и секунда след това се сблъсках с някой.

– Аууу – писклив стон на болка рикошира в лицето ми. Адриана изви ръце към нослето си.

– О, мамка му, добре ли си? – левълът с примес на бяс и тревога рязко стихна и премина само в тревога.

– Преди или след като се саморазмазах в гърдите ти? – запита, говорейки накъсано, трудно и носово.

Това усещане на лека скованост и непохватност, когато те цапнат в пиперката ми беше познато до болка. Тя усърдно редуваше миганията от бързи към забавени, в изчакване лютящо - щипещата тръпка да изчезне.

– Защо изрева така? – насълзените ѝ очи ме изгледаха сърдито.

– Извинявай. След коктейла от хапчета, който ми врътна доктора с онази рецепта съм заспал и не съм те усетил кога си станала. Събудих се, а теб те нямаше. Помислих, че си тръгнала. Притесних се.

– Ако ме познаваше поне малко щеше да знаеш, че нямам куража дори на улично куче. И пожар да има не бих изляза сама на улицата посред нощ – кимнах енергично след думите ѝ.

– Хубаво е да го знам.

– Да бях те информирала, преди да се саморазмажа в гърдите ти. От какво са направени, за бога? – показалецът и се притисна в гръдния ми кош пруженирайки.