С аромат на буря +18

3-ПЛАМЕН

Пламен

(три дни по-късно)

Свежият морски въздух нахлу през отворените врати на балкона, изпълни дробовете ми и постепенно започнах да излизам от сладкия унес, в който бях потънал. Още не можех да преценя дали сънувах, или наистина виждах тези еротични устни пред очите си, но приятното усещане вилнеещо в тялото ми, накара коремната ми преса да се присвие и пенисът ми моментално запулсира. Отворих очи и образът на Юлия изчезна. Мамка му!

Нечия главица се завъртя отляво на мен, изкимтя сънено и преди да успея да видя лицето ѝ се обърна на другата страна. Чаршафът помръдна и отдясно. Не че ми беше за първи път, но се напрегнах, за да си спомня какво, по дяволите, се случи снощи?!

Ретроспекция от предната нощ

Тъмнокосo изкушение прекрачи мотора ми и толкова прелъстително бавно се преведе напред към резервоара, че похотливото движение накара извивките на гърдите ѝ да се надигнат над деколтето.

– Никога не съм карала мотор. Дали ще се справя? – сладкото ѝ флиртуващо кикотене разтегна устните ми в усмивка, докато наблюдавах как пръстите ѝ пълзят скандално бавно по надписа върху капака. Връзката ми с тази машина е толкова силна, че чак усетих как дланите ѝ се стягат около члена ми.

Тихото потропване на дамски обувки накара зениците ми да трепнат посока звука, идващ встрани от нас. Изкривих устни закачливо, докато дъвчех шибана клечка за зъби, когато зад нея седна втора и мълчаливо опря лице в гърба ѝ.

– Как мислиш дали ще се справим? – тя наруши мълчанието си с тази уста, за която нямах никакво съмнение, че е една ужасно талантлива уста.

– И аз не съм бил с двa чифта красиви бедра обвити около мен досега, "изгубих ви бройкатa" – добавих наум, – но знам, че когато моментът настъпи ще се справя – речта ми се разтегна провлачено разхождайки поглед по шоколадовия летен загар на кожата им.

Двайсет минути по-късно ръмжах доволно под всеки всевъзможен ъгъл и поза, които раждаше перверзното ми въображение за тези двете.

Край на ретроспекцията