С аромат на буря +18

18 - МАТЕЙ

 Адриана

Стъпалата ми оставиха влажни следи в сухото помещение на банята, докато вървях към огледалото. Развързах омотаната хавлия около косата си и започнах да попивам влагата от нея. Загледах се в собственото си отражение и зарових поглед в устните си. Устни, които не познаваха сладостта на целувките преди Матей. След тази мисъл пулсът ми сякаш се поколеба, но после рязко се покачи, щом в главата ми нахлу омразен глас с обръщение, което ненавиждах.

„....Да, кукло...!"

Пръстите ми се стегнаха около края на мивката.

– Свети Боже, не сега – простенах. Паник атаката чукаше на вратата ми все път щом чуех проклетите думи. Поех си дълбоко дъх за успокоение и тихо го изпуснах като тънка струйка топъл въздух между устните си.

Моля те, Адриана, не сега, недей, не се разпадай. Махни този глас от главата си.

„Колкото повече се дърпаш, толкова повече ми харесва, кукло."

Течащата вода на душа, където все още беше Матей достигна до ушите ми.

Мисли за Матей. Мисли за Матей. Мисли за Матей и неговия допир – повтарях в сляпо отчаяние.

От известно време името му се беше превърнало в нещо като мой въображаем страж, в който се бях вкопчила и го повтарях винаги, когато паник атаките ме застигаха, за да пропъдя страховете си. Затворих очи. Поех си повторно въздух и оставих мисълта да се разлисти в съзнанието ми като роза. Давах всичко от себе си да извикам образа на Матей и дрезгавия му шепот, с който зовеше името ми през последното денонощие. Всички онези нежни слова и страстта, с която ме гледаше ми помагаха да преодолея болката и макар че самия той не го осъзнаваше, ме учеше как да живея.

Бавно повдигнах клепачи. Очите ми срещната тези на момичето в огледалото. Преди Матей, ирисите ми бяха обикновено кафеви, а сега сияеха. Самата аз можех да долавя блясъка в тях. Страните ми пламнаха.

Внушавах ли си или наистина се влюбвах в него?

Вратата на душ кабината се приплъзна и шумът ѝ ме измъкна от мислите ми. Виждах очертанията на тялото му с периферното си зрение и по мен се разстели гореща вълна. Проследих с поглед вадичките вода, които се спускаха по твърдите му гърди и се разбиха в ръба на хавлията около кръста му. Застана зад гърба ми и уви ръцете си около мен. Харесваше ми все повече и повече да виждам тези татуирани пръсти, на пръв поглед измамно опасни, плашещи, а всъщност способни да дават толкова много нежност. Той зарови лице в мократа ми коса и прошепна нежно до ухото ми.