С аромат на буря +18

27 - Баяр

Микаела

Примигнах няколко пъти, преди да отворя очи. Капанът на случващото се отново щракна около мен и заби невидимите си шипове причинявайки ми нечовешка болка. Споменът за ужасяващия видеозапис ме обгърна по-бързо, отколкото да осъзная, че се намирам в болница и разлюля тялото ми от силни ридания, с което оповестих всички в стаята, че съм будна. Мисълта, че записът може да е публикуван ме обгърна с мъчителна паника, а срамът да се изправя пред семейството си ме парализира от ужас.

– Миличка, тук съм. Тук съм, Мика. Намираш се в болница, слънчице. Доста дълго време беше в безсъзнание и страшно ни изплаши.

Някъде между ужасните мисли и пищенето в ушите си, улових успокоителни думи. Гласът на Юлияна докосна слуха ми, извърнах се към нея. Плаха усмивка разтегна устните ѝ, но болката в очите ми със замах я изтри от лицето ѝ.

– Юл, кажи ми, че не е вярно – звукът от тракащите ми зъби се засили след колебливата молба, която с мъка се изниза от гърлото ми.

– Кое, сладка, не те разбирам? – гласът ѝ се напрегна и насити въздуха с тревожните си нотки.

– Записът... записът, Юл – кестенявите ѝ коси се разлюляха около овала на лицето ѝ, докато поклащаше глава въпросително.

– Запис? Какъв запис?

– Аз... аз не помня... той не ми повярва... Баяр не ми повярва – изпънах умоляващо ръка към нея и буквално сграбчих нейната. Болезнена буца заседна в гърлото ми и преряза гласните ми струни.

– Все още не те разбирам, миличка.

– Снощи... Снощи Марсел е бил в апартамента ми... Той... той... Не помня, Юл, аз не помня.

Устните ѝ се притвориха, за да си поеме въздух, но той замря в гърдите ѝ. Застинахме, загледани една в друга, а когато думите ми изпълниха съзнанието ѝ, сълзите бликнаха на тънки вадички по страните ѝ.

Треперещата ѝ ръка с накъсани тактове сочеше към изхода на стаята, за да ми каже нещо, което с думи не можеше. Вратата се отвори. Зачервените ми от плач очи фокусираха жена с лекарски екип, която заедно със своето сериозно изражение прекрачи прага на стаята.

– Госпожице Велева, аз съм доктор Стоянова. Хубаво е, че сте будна – повдигнах се от болничното си легло. Пръстите ми се впиха в дланта на Юлияна в търсене на подкрепа за онова, което предстоеше. – Направихме ви някой кръвни тестове, докато бяхте в безсъзнание. Хемоглобина ви е нисък и още няколко показателя са извън нормите, но при добри грижи и правилно хранене ще се възстановите бързо. Преживели сте силен емоционален стрес и определено се нуждаете от почивка, но има нещо, за което искам да поговорим. Как се чувствате?