С аромат на буря +18

14-ПЛАМЕН 🔞

В главата има сцени на насилие +18

Пламен

Жълтото камаро забави своя ход и бавно влезе в претъпканата с хора изоставената сграда. Звукът от мощния двигател буботеше във въздуха между стените на стария хлебозавод, а когато отворих прозореца, миризмата на мухъл и влага моментално достигна до дробовете ми. Подадох газ на място и тълпата пред мен се размести, за да мине колата. Нямаше такъв, който да не знае кой стои зад волана на жълтия звяр, а погледът изпод свъсените вежди беше красноречив да се размърдат.

Веднага щом изгасих двигателя, слязох и заоглеждах района, а когато шибаното лайно се появи триизмерно пред очите ми, звукът на тръшнатата врата зад гърба ми прозвуча като гонг за дълго очакван рунд.

— Доста се забави — сърдитият му тембър качествено се разходи по онази струна наречена „липса на търпение" и стегна дланите ми в юмруци. Устните му се изпънаха в насмешка. Тоя или беше загубил здравия си разум, или наистина искаше да тества лудостта ми.

Няколко ругатни и заваляни проклятия се изляха от устата ми преди юмруците ми да полетят яростно към него. Звукът от тракащата му челюст извибрира по кокалчетата на ръката ми и гневният ми рев секна, щом тялото му тупна проснато на асфалта. Непознатият се завъртя настрани и шумно се закашля от солената кръв насъбрала се в устата му.

— Не е зле — изстена, докато смръщения ми поглед го проследяваше как  се изправя  от земята.

Беше по-нисък, но жилав и релефен. Вероятно с няколко години по-малък и определено имаше нужда от някой, който да го вкара в пътя. Той тръсна глава, за да отпрати тази мъгла, в която го набута юмрукът ми и макар че все още се олюляваше, решително се втурна към мен.

Маратонките му изскърцаха по прашната настилка, преди да свие крак и да го изпъне насочен към корема ми. С едно ловко движение се приплъзнах покрай тялото му  и забих лакътя си в гърба му.

Рев от парализираща болка разтегна гласните му струни, докато се свличаше на колене в прахта на асфалта.

— Какво има? Причернява ли ти, малкия? Ставай! — гласът ми вибрираше в тесния кръг на крещящата тълпа около двама ни. Той се изправи и раздвижи рамене, за да разнесе епицентъра на болка, която сковаваше гърба му, а съскащите звуци на бяс идващи от него, бяха досущ като моите преди малко.