Матей
– Желанието ми да те вкуся става неудържимо – чувствените ѝ устни потрепериха в лека усмивка. – Проблемът е, че колкото повече те вкусвам, толкова по-силно те желая.
Вероятно звучах като развалена плоча, но си беше самата истина, мамка му. Мозъкът ми чакаше послание от тялото на Адриана, някакъв проклет сигнал, който да е повече от невинна усмивка. Искаше ми се тези задръжки да паднат и да плъзне ръка към пениса ми. Да ме усети колко дяволски твърд съм за нея, така, както правеха другите, но не. Вместо това тя застина като попарена и ме погледна стресирано, сякаш някой беше излял кофа с ледена вода отгоре ѝ.
– Какво има? – гласът ми беше станал два пъти по дрезгав от възбуда и объркване.
– На вратата се звъни – извърнах глава след думите ѝ и се заслушах. Сетивата ми не регистрираха нищо в радиус от няколко метра във всички посоки, освен ароматът, топлината и тежкото превъзбудено дишане на Адриана.
– Няма никой, сладка – нашепнах с надежда да греши. И тогава проклетият звънец изпищя грозно в ушите ми, ала с поразителна упоритост се мъчех да го потисна и изхвърля от съзнанието си.
– Матей, има някой на вратата – забелязах няколкото тревожни бръчки изписали се на лицето ѝ, но бях толкова погълнат от красивата ѝ уста, че нетърпеливо стоварих моята върху нейната.
– Не е важно... Ще си тръгне – стегнатите ѝ бедра, между които се бях наместил, се спуснаха и стъпалата ѝ докоснаха пода.
– Може да е Ерол – само дето бях сигурен, че не е Ерол, защото вече разпознах буботенето на Баяр, Пламен и Тервел пред вратата, а след поредната ѝ молба да спра, бях в позиция на шах и мат.
Обърнах се и закуцуках към входа на апартамента. Още въздуха от рязкото отваряне не беше спрял да се раздвижва, когато изстрелях през саркастична усмивка.
– Да прескочим уводната част. Защо сте тук?
Не знам дали беше от киселата ми физиономия, или от възбудата, която крещящо дърпаше за опашката моето раздразнение, но и в двата случая беше достатъчно показателно, че идват в най-неподходящия момент, защото смехът им замлъкна веднага щом отворих.
– Прескачаме я – раменете на Баяр се присвиха с приятелско безразличие. – Защо си кисел? – след краткия му въпрос сключих вежди сърдито. – Стига де. Не се ли радваш, че ни виждаш? – мислено догоних образа на възбудената Адриана, заради която пенисът ми пулсираше болезнено твърд и измънках през стиснатите си зъби.
أنت تقرأ
С аромат на буря +18
عاطفيةЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
