С аромат на буря +18

36- Баяр🔞

Баяр

Микаела закрачи към балкона на апартамента и застина загледана в нощните светлини на Варна. Захвърлих ключовете на колата върху масата и подпъхнах ръце в джобовете на панталона. Сърцето ми думкаше силно, все едно бях в един от онези любовни филми, от които по-рано извъртах отегчено очи и сменях канала. Пръстите ми се заиграха с диаманта на годежния пръстен, който още чакаше удобен момент, за да бъде сложен на ръката ѝ. След романтичната вечер, която имахме на брега на морето, надеждите в Микаела, че ще последва предложение за брак, като че ли започнаха да угасват. Цяла вечер си представях как ангелските ѝ зелени очи заблестяват, докато го слагам на пръста ѝ. Знаех, че го очаква. Вероятно си беше направила списък. В чашата с вино, в десерта, игра на бележки. Изчетох всички варианти, които се въртяха из женските мисли. Даже и нестандартните. Харесах си онзи с парашута, но отпадна моментално. Не знаех как ще се отрази на кандидат бебе. Случайно намерена мида на плажа? От километър щеше да надуши, че просто съм го прочел някъде. Това беше изключително далеч от моето Аз. Плуването с делфини изглеждаше забавно. Кажи речи делфинът щеше да свърши цялата работа. Ще донесе кутийката с пръстена, тя ще се развълнува, за мен оставаха само важните думи и да преглътна факта, че онзи интелигентен негодник щеше да ми отмъкне първата целувка само защото е супер сладък с пръстен на муцуната. Нямах време да планувам толкова отдалеч, а и исках ли разни дресьори да са ми публика? Не. Исках този момент да е само наш.

След още няколкото мисли закрачих към нея на терасата. Дланите ми опряха от двете страни на парапета и обградих тялото ѝ.

– Добре ли си? – сниших глава към извивката на вратлето ѝ. Можех да стоя така с часове, без да помръдна. Микаела погледна назад през рамо.

– Разбира се – изрече, ала зелените ѝ очи блестяха под тъмните ѝ мигли с леко разочарование. – Ще си лягаме ли? – въпросът и бе като пощенска картичка към мисълта ми, че времето ѝ за чакане на изненади е приключило.

Усмихнах се.

– Изморена ли си?

– Утре ще бъде дълъг и много важен ден за всички ни – още преди да довърши, устните ми покриха нейните.