Адриана
– Сухи крайпътни клони не са за ръцете на момиче – вниманието ми се откъсна от мъжа пред мен и се обърнах към източника на гласа, приближаващ зад гърба ми.
Кръвта ми замръзна при вида на втората червена бандана изникнала пред очите ми. Все още стисках клона в ръцете си, но брадичката ми видимо потрепери и издаде моята неувереност да замахна.
– Хееей...! – нечий сърдит глас пропит с твърда решителност се извиси към нас и прикова вниманието на малката групичка, която се бяхме оформили в тъмнината.
Не знаех кой е, но инстинктите ми ме подтикнаха да побегна към него. Успешно заобиколих и тръгнах към края на алеята. Очите ми се пълнеха със сълзи и имах чувството, че всеки момент някой ще ме сграбчи от към гърба. Силуетът се избистряше и все повече разпознавах високото стройно тяло на Матей. Разтреперих се, сърцето заблъска силно в гърдите ми и въпреки гадостите при последната ни среща точно сега се радвах, че го виждам.
Той вървеше забързано към мен, напълно съсредоточен и мрачен. Пръстите му се увиха малко над лакътя ми и ме придърпа към себе си. Не очаквах другата му ръка да се стегне с такава сила около талията ми, но се почувствах толкова сигурна и защитена прилепена до гърдите му, все едно беше успял да издигне бетонна стена между нас и онези с банданите.
– Добре ли си? – запъхтяното му дишане се разби в лицето ми. Уплахата ме беше стиснала за гърлото, затова кимнах мълчаливо. – Всичко ще е наред – устните му застинаха в права тънка линия.
За моите двайсет години бях невежа в много отношения. Уловена в капана на собствените си страхове, се чувствах изплашена да направя първата стъпка за много неща, но с лекота разчитах левъла на пропускащия по мъжките вени адреналин, граничещ с животинска агресия. А в очите му проблясваше точно това. Гняв.
– Матей, нека да тръгваме – беше се бетонирал с асфалта и колкото да го бутах да тръгне не помръдваше. Бързо смених тактиката и умоляващо заговорих. – Матей, моля те... не прави така.
– Не правя нищо – избоботи, без да изпуска мъжете от погледа си.
– Продължаваш да ги гледаш – изхлипах, като че ли той не го знаеше.
– Гледам право в очите ти, Адриана – тръпки запълзяха по тялото ми веднага щом дрезгавият му шепот произнесе името ми.
أنت تقرأ
С аромат на буря +18
عاطفيةЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
