Част 1 - С аромат на буря: Тервел
Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Пако
Автоматична врата се отвори и с бързи крачки нахлух в лъскавото фоайе на Айти Глобул. Гневът ме обгръщаше и караше мускулчето близо до слепоочието ми да тупти. Нервността от случката със сестра ми засилваше и без това сприхавия ми характер. В ръката си стисках визитната картичка на Идиота, който си позволи публично да я очерни. Намерих я подгизнала на стъпалата пред пекарната. Името на шибаняка беше размазано, но бях сигурен, че визитката е негова. Захвърлих я настрани.
– Извинете, мога ли да ви помогна? – женски глас заскрибуца любезно от рецепцията.
– Едва ли... – изръмжах, оглеждайки мястото във всички посоки.
– Търсите ли някого?
– Очевидно е, че търся някого – тя прочисти гърло и демонстративно се взря в мокрите стъпки по излъскания мрамор. Полепналият сняг по грайферите на ботите ми оставяше следи навсякъде, където стъпех.
– Ако ми кажете име ще стане по-бързо – настоятелната ѝ любезност клоняща към "Питай каквото ще питаш и се омитай" ми идваше в повече. Обърнах се към нея и забих лакти в излъсканата рецепция от тъмно дърво, зад което стоеше.
– Искаш име? – тя кимна сковано. – О, той има много имена, нека помисля – пръстът ми нервно затрака по гладката повърхност. – Шибан чикиджия – кукумявката пред мен изкриви устни на една страна с досада. – Или почакай. Пробвай с Мaldito bastardo – тонът ми стана по-суров и дрезгав. Русата кифла ме изгледа стреснато, щом улови подскачащите недружелюбни нотки в гласа ми.
