Част 1 - С аромат на буря: Тервел
Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Пако
Автоматична врата се отвори и с бързи крачки нахлух в лъскавото фоайе на Айти Глобул. Гневът ме обгръщаше и караше мускулчето близо до слепоочието ми да тупти. Нервността от случката със сестра ми засилваше и без това сприхавия ми характер. В ръката си стисках визитната картичка на Идиота, който си позволи публично да я очерни. Намерих я подгизнала на стъпалата пред пекарната. Името на шибаняка беше размазано, но бях сигурен, че визитката е негова. Захвърлих я настрани.
– Извинете, мога ли да ви помогна? – женски глас заскрибуца любезно от рецепцията.
– Едва ли... – изръмжах, оглеждайки мястото във всички посоки.
– Търсите ли някого?
– Очевидно е, че търся някого – тя прочисти гърло и демонстративно се взря в мокрите стъпки по излъскания мрамор. Полепналият сняг по грайферите на ботите ми оставяше следи навсякъде, където стъпех.
– Ако ми кажете име ще стане по-бързо – настоятелната ѝ любезност клоняща към "Питай каквото ще питаш и се омитай" ми идваше в повече. Обърнах се към нея и забих лакти в излъсканата рецепция от тъмно дърво, зад което стоеше.
– Искаш име? – тя кимна сковано. – О, той има много имена, нека помисля – пръстът ми нервно затрака по гладката повърхност. – Шибан чикиджия – кукумявката пред мен изкриви устни на една страна с досада. – Или почакай. Пробвай с Мaldito bastardo – тонът ми стана по-суров и дрезгав. Русата кифла ме изгледа стреснато, щом улови подскачащите недружелюбни нотки в гласа ми.
