Баяр
Ако преди два месеца някой ми беше казал, че ще стоя пред вратата на някоя жена и ще ѝ признавам, че съм си изгубил ума по нея, вероятно „културно" щях да натъпча изреченото обратно в гърлото му с отровния си сарказъм. Погледнах към нея, докато крачихме към мотора. След един бърз разговор и желание от страна и на двама ни да забравим за снощното недоразумение, Микаела се преоблече с къси панталонки, спортни кецове и прилепнал по тялото ѝ потник, за разходка по плажната ивица. Имах нужда да си върна доброто настроение, което оня кучи син - скапаният бомбаджия ми беше отнел. Така зверски ме напрягаше, че снощи за малко да прецакам нещата между мен и Микаела. Така де. Може би нямаше да изтрещя толкова от това че я видях с Марсел, ако спокойствието ми не лежеше в пълен нокдаун от седмица. За миг ударих пауза на последната си мисъл.
Кого залъгваш бе, нещастнико?
Ей тая лъжа за Марсел си струваше да я вържа в един чувал и да я ритам, докато не посинее.
***
Звукът на Ямахата заглъхна и надзърнах през рамо към нея. Тя продължаваше да ме стиска през кръста и да стои с прилепено лице към гърба ми.
– Трябва ли да слизам? – мелодичният ѝ глас ми загатна, че пътуването с мотора ѝ е било приятно.
– Нямах представа, че си падаш по екстремни спортове – тя повдигна дупе от седалката и измърка срещу наболата с брада част на лицето ми.
– Нямаш представа колко много може да те изненада една детска учителка, господин Приключение – устните ѝ се залепиха на бузата ми. Дланта ѝ премина под тениската ми и с няколко плавни движения замилва коремната ми преса. Ъгълчетата на устните ми започнаха да се обтягат в усмивка, когато върхът на пръстите ѝ стигнаха до малката окосмена пътечка под пъпа ми и все по на юг.
– Харесва ми накъде тече мисълта ти – подадох ѝ ръка да слезе, преметнах крак и направих същото. Зъбите ми като по стар навик застъргаха по долната ми устна, докато гледах как извива ханша си в тези къси дънкови панталонки. Съблазнителната ѝ походка беше нейна запазена марка и с лекота разпалваше мъжката ми фантазия. Дланите ми се спуснаха с обгрижващ жест по гърба ѝ, когато раменете ѝ се разтърсиха в няколко плавни конвулсии.
VOUS LISEZ
С аромат на буря +18
Roman d'amourЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...