С аромат на буря +18

40-МАТЕЙ🔞

Баяр Беров

Паркирах колата пред вилата и тръгнах към огромната тераса с изглед към морето. Просторният балкон облицован изцяло с дървена ламперия ме поздрави с топлината и уюта си. Приближих се и огледах масата за романтичната ни вечеря. Поправка! Секс вечеря. Романтичен не се вписваше в речника ми. Макар че го можех. Всеки мъж го можеше. Да купи цветя, шампанско, ягоди, да напълни ваната с ароматни соли и да се преструва на принц чаровен. Е, за мен това бяха погрешно изпратени сигнали, които претъпкваха графа – чалнати мацки. Исках да си спестя гневните погледи придружени от:

"Мислех, че това помежду ни означава нещо за теб? "

Пфф. Съсредоточи се върху нещо друго, мисленето определено не е силната ти страна – беше отговорът, който хвърлих от отегчение преди няколко дни на госпожица Плесни ме по дупето, в чието лице хлопнах вратата на банята, докато гневните ѝ крясъци се разбиваха в нея. Да, верно е, че се чукахме от близо месец и ми харесваше да я пляскам по дупето, но бях съвсем ясен от самото начало, че между нас е само секс и не съм обещавал нищо.

Застанах на витите стълби водещи директно към пясъчната ивица, отпуснах длани в джобовете на панталона си и се заслушах в шума на морето. Усмивката изпълзя на лицето ми, когато си представих Микаела и тихата ни война. Довечера катеричката ѝ щеше да е мой военнопленник, и щях да я напляскам подобаващо. Мдаа. Точно както и обещах. Аз и тя, под прожектора на лунната светлина, морският бриз и кехлибарените пясъци, които тази нощ щяха да полепват по голото ѝ тяло, докато се забивам в нея. А по-късно след кратка вана щеше да мърка и заравя лице във възглавницата, за да спре новите си стонове, докато я яздя на задна. Тази нощ щеше да е запомняща и за двама ни.

Огледах още веднъж вилата за гости, която наех по отдалеченото крайбрежие на града и когато се убедих, че всичко беше повече от перфектно, тръгнах към дома ѝ, за да я взема.

Микаела Велева

Седнах пред тоалетката в спалнята, за да довърша грима си. В стаята танцуваше светлината от телевизора и щастливо установих, че тази вечер нито един от членовете на семейството ми не беше във вечерните новини, което си беше цяло постижение за мъжете от фамилия Велеви. Да си най-малкото дете от общо четири и да си единственото момиче сред тях си имаше своите привилегии, но само до мига, в който издухах свещичката върху тортата за 16 си рожден ден. След този ден сянката на един френски легионер, един морски пехотинец и един пилот изтребител надвисна като черна чума над мен.