С аромат на буря +18

38-МАТЕЙ

Матей

Откакто я хвърлих на леглото вчера вечерта, напуснахме стаята един-единствен път за малко храна и нещо за пиене. Бяхме обезумели от страст и бях повече от доволен, че нито Ерол, нито Пако е наоколо.

Дланта ми унесено се спусна през гърдите ѝ, и все по-надолу, преди да я притисна силно към гърдите си. Пулсът ѝ все още беше забързан от последния ни любовен маратон и Адриана отпусна глава на гърдите ми.

– Изморена ли си?

– Наистина ли ме питаш това, след като не сме спирали цяла нощ? – като стар навик пръстът ми се спусна по линията на нослето ѝ.

– Скоро казвал ли съм ти, че те обичам? – красивата ѝ уста се разтегна в усмивка.

– Цели петнайсет минути не си.

– Безобразие – Адриана се изкикоти.

– Мислиш ли да се връщаш в Пловдив?

– Само за да взема Арчи – тя се намести по-удобно върху ръката ми.

– Кой е Арчи?

– Някой, който обича да завира кучешкия си дъх сутрин в лицето ми и вероятно ще го прави и в твоето – веселието в очите ѝ беше заразително, но като един типичен представител на мъжкия пол, ревностната мисъл за онзи Боби се беше заинатила да не излиза от сградата между ушите ми и продължаваше да ме тормози. Въпросът докъде са стигнали отношенията ѝ с въпросния футболист се завръщаше и кръжеше като лешояд над главата ми.

– Хей, всичко наред ли е, Шампионе? – затегнах прегръдката около раменете ѝ и я сложих да легне върху мен с цялата си тежест. Напрежението се настани на красивото ѝ лице. – Какво не е наред?

– Вероятно нямам право да задам този въпрос, но ме побърква – тя присви рамене питащо.

– Не те разбирам.

– Онзи Боби. Докъде бяхте стигнали...? – няколко малки пламъчета заблещукаха в очите ѝ.

– Ревнуваш ли?

– Исусе, Адриана, напът съм да се самоизям – сподавен смях излезе от гърлото ѝ и се разби в лицето ми.

– Наистина ли помисли, че между мен и Боби има нещо?

– Щяхте да ходите на кино.

– И това по твоите критерии непременно трябва да означава среща?

– Не беше ли?