С аромат на буря +18

7 - МАТЕЙ

Матей

Тези сънища ме побъркваха. Нямах никаква идея защо сънувах жена, чието име знаех едва от 24 часа, но откакто брат ѝ ме надупчи, мозъкът ми се пържеше на бавен огън.

Случката пред пекарната изплува пред очите ми и вината зашептя в ухото ми: Голям си ръб знаеш го, нали, Матей?! Обикаля около оная пекарна два месеца и след първата среща я запозна с господин Гигантски Задник, който успешно скапа радара ѝ за доверчивост. А сега го умножи с публична обида и пресметни вероятността да я видиш отново.

– Нулева, Задник такъв, защото си феноменален кретен, Кретен такъв – изръмжах полугласно, преди да се насиля и да размърдам скованото си тяло. С няколко общи усилия, аз и инатът ми, успяхме да надвием болката и да се наместя в малко по-изправено положение.

Сърдито ми аз все още владееше положението и диктуваше правилата. Очевидно беше, че скоро няма да заспя и нещастникът дълго ще ми прави компания.

Отворих телефония указател и се загледах в номера, който беше запаметила. Имах девет цифри. Всичко, което трябваше да направя е да добавя първата от десетте възможни, за да чуя гласа ѝ. Тази мисъл ми вдъхна спокойствие. Каква беше вероятността да улуча от първия път? Пръстът ми се задържа известно време преди да натисна зелената слушалка. Мамка му, беше един след полунощ. Щях да отнеса не една или две ругатни. Всъщност точно сега ругатните нямаха значение, исках само да я чуя. И защо ми е толкова важно да я чуя?

Докато търсех отговора на този въпрос, линията се отвори и сънен мъжки глас избоботи в ухото ми. Зачудих се, но името ѝ се изплъзна, преди да успея да се спра.

– Адриана? – попитах кратичко.

– Да ти го начукам, няма Адриана – провлачи сърдито.

– Можеше просто да кажеш "Имате грешка.", нали? – продължих да опитвам любезно.

– Да го начукам на Адриана.

Черната пелена падна пред очите ми.

– Току-що изтегли билетче от томболата бъдещ мъртвец, шибаняк. Ти си номер три след Пако и Емир – крещях и ръкомахах със свободната си ръка, лежейки в леглото.

– И на тях да им го начукам.

– Заради такива като теб психоложката ми все мрънка, че имам проблем с гнева – продължавах да ръмжа в слушалката.