Част 1 - С аромат на буря: Тервел
Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
Ups! Tento obrázek porušuje naše pokyny k obsahu. Před publikováním ho, prosím, buď odstraň, nebo nahraď jiným.
Матей
След тихото почукване от външната страна на вратата се извърнах по посока звука. Ирисите ми обходиха входа на стаята, но бързо се обърнах към Адриана. Тя присви няколко пъти очи, сякаш за да привлече вниманието ми, или може би беше рефлекс, не разбрах.
– Фернандо? – гласът ми се разлюля несигурно и наруши краткото ни мълчание.
– Фернандо – повтори бавно.
Погледът ѝ беше боязлив и същевременно питащ. Пристъпи крачка към мен, сякаш беше готова да ми поднесе ключa за килера ми със спомени. През последните дни чувах това име многократно и макар че бях убеден, че не ми говори нищо, го повторих мислено.
Фернандо...
Фернандо беше баща на Пако. Мъжът, който я бе отгледал и на чието коляно е стояла като мъничка. Мъжът, когото цял живот бе наричала татко и от който беше получила закрила, опора, обич. Нямах представа защо ме питаше, но ме обземаше тягостно усещане.
Лекото потропване по вратата премина в настоятелно думкане.
– Матей! – гласът на Ерол беше изпълнен с тревожност и също като силен порив на вятъра избутваше името на Фернандо от мислите ми, и ме дърпаше обратно към настоящето.
– Матей, губя търпение отвори веднага! – този път гласът беше на дoктор Георгиева. Тя упорито дърпаше бравата, а шумът дразнеше сетивата ми и не можех да се съсредоточа върху въпроса на Адриана.
Телцето ѝ се раздвижи. Изпъна ръка, завъртя ключа и енергично отвори. Със сигурност знаеше кого точно ще види, но във всеки случай не бе подготвена за човека, чията висока стройна фигура изпълни рамката на вратата. Внезапната му поява пред очите ѝ и подейства като експлозив. Сянката му закрилнически падна върху нея. Изпод гъстите му мигли проблесна тлеещ бащински поглед, а тъмните му очи моментално се изпълниха с влага.
