С аромат на буря +18

3-ТЕРВЕЛ

Емили

– Наистина ли ще я смениш? – гласът ми прозвуча изпълнен с надежда и отново стъпих на твърда земя, следейки с поглед как отваря багажника на колата.

Тежкият звук на каучук отекна по асфалта и даде отговор на въпроса ми. Наблюдавах как това тяло, пращящо от тестостерон, облечено в изхлузени широки дънки и черна свободна фланелка, раздвижи бицепсите си и ме накара да пришпоря мисълта си със спиращи дъха идеи. Представях си го сънен и протягащ ръка към първите дрехи, които е видял в гардероба си, и въпреки това изглеждаше като топ модел. Небрежен и съблазнителен.

Все още стоях зад гърба му и имах идеалната възможност да продължа да го оглеждам. Видя ми се някак перфектен за обложката на книгата, по която работех и за която още нямах лице, което да пасне на пленителния дракон – шифтър, който авторката беше описала. А този с всяка изтичаща минута ме заливаше със сексапила си и отчаяно имах нужда да избягам. Смяната на гумата минаваше в неловко мълчание, затова реших да го наруша.

– Колко ще отнеме това? – промърморих и осъзнах, че звуча някак натрапчиво. Как можах да изръся тази глупост. Все едно му давах зор.

– Ако беше спряла да тракаш с тия токчета зад гърба ми, можеше да стане и по-бързо.

Изненадата се изписа на лицето ми, карайки ме да се ококоря, но стиснах зъби и повторих наум. Търпението е добродетел, Емили – но тази мисъл определено не стигна до съзнанието ми, защото продължих умерено заядливо.

– Не знаех, че шумът на токчета не ти понася – облегнах се на задната врата на колата и показах една от онези мои „насърчителни" усмивки, а за награда получих мъжкарски поглед с най-опустошителния ефект, който някога бе полазвал тялото ми.

Болката от прехапан език щеше да е по-добре, отколкото разтърсващата вътрешна енергия, която се разля по тялото ми и събуди нещо непознато и пърхащо. Kоремът ми сe присви в изгарящи спазми и накара коленете ми да омекнат. Това изникнало от нищото мъжко великолепие направи крачка към мен, а веднага щом скъси дистанцията помежду ни, ароматът му заопипва тялото ми с невидимите си пръсти. Дори на осемсантиметрови токчета едва стигах до широките му рамене, които хвърляха сянка върху мен. Повдигнах брадичка и извърнах глава, за да го погледна, и точно тогава ирисите ни се заключиха с необяснимо привличане.