С аромат на буря +18

5-ТЕРВЕЛ

Емили

– Хайде, да се махаме – до мозъка ми макар и глухо достигна гласът на Аце, приятел от детинство на брат ми, но краката ми отказваха да тръгнат след него.

– Какво беше това, за какво се биха? – тъмните му вежди се сключиха замислено, все едно пренареждаше някакви спомени в главата си, а това мълчание, на което обрече езика си само засили моето любопитство.

– Стара вражда, хайде... – подканващо заговори, тръгвайки по широката алея след брат ми и Мия, но нямах идея защо не помръдвах.

Тълпата се разпръсна и все по-ясно започнах да виждам Тервел как крачи към мотора си. Потното му релефно тяло лъщеше на нощното осветление, а ирисите ми всячески не искаха да се отместят от него. Непознати усещания едно през друго запрепускаха през мен в секундата, в която погледите ни се засякоха. Знаеше, че съм го видяла. Знаех, че ме е видял. Той направи крачка към мен, сякаш искаше, очакваше да направя същото. Токчетата ми се отлепиха от асфалта и бях готова да направя стъпка напред, усещайки, че съм неспособна да устоя на това привличане.

– Емили! – твърдият глас на брат ми опари слуха ми и цялата подскочих от резкия начин, по който произнесе името ми. Едно небрежно кимване от негова страна беше достатъчно, за да ме накара да го последвам.

Малката ни групичка вече се беше отдалечила, но погледнах отново към Тервел, преди да тръгна. Като че ли гласът на Ирник също го беше приковал на място. Тръгнах след тях и със ситни крачки притичах, за да ги настигна.

– И все пак за какво се биха? – запитах задъхано, опитвайки се да укротя това любопитство в гласа си, което не спираше да ме изяжда отвътре.

– Голяма си любопитка. Стара вражда – в тембъра на брат ми се прокраднаха метални нотки, а незадоволителният му отговор ме накара да провлача речта си.

– Това Аце вече ми го спомена – очите ми се присвиха рефлексно, преди да дам нов шанс на своята упоритост. – Познавате ли ги? – тихото им подхилкване изкриви устните им на една страна саркастично.

– Познаваме се, стой настрана и от двамата. Точка по темата – с равен тон и някак сопнато отговори брат ми, преди да метне ръка през раменете ми, за да ме гушне. Мълчаливо, но въпросително погледнах към Аце с надежда поне неговият отговор да не е толкова лаконичен.