С аромат на буря +18

8-ТЕРВЕЛ

Ирник

Дамските обувки на Ани тракаха забързано по дворната настилка право към мен и бях сигурен, че ще получа инструктаж да не се засичаме с Тервел. Ъгълчето на устните ми се повдигна развеселено, виждайки я как едва не се преби от бързане. Изпищя с облекчение, че не се озова на излъсканата градинска настилка и продължи по график, тоест към мен. От ясно по-ясно беше, че Тервел си е минал по реда.

— Моля те, без глупости — започна отдалеч, но в гласа ѝ определено се четяха нотка на отчаяние. — Знам, че с него се мразите и тъй като разумът и при двама ви куца, поне ти покажи малко търпение този път, хм? — погледът ѝ застина питащо, а големите ѝ кафяви очи се разшириха също като сърна заслепена от фарове.

Присвих небрежно рамене, а думите ѝ накараха лицето ми да се изкриви в моментна гримаса за несъгласие.

— Не, не го мразя. Той е мъжкар. Поддържаме се взаимно във форма.

— Оу! — измънка невярващо, кръстосвайки ръце пред гърдите си. — Ти да видиш. Това ли било? — кимнах еднократно, преди да надигна кутийката бира, за да отпия — Ами хайде да не поддържате формата си в дома ми, а?

— Нямай грижи, Ани — лявото ми око трепна в закачливо намигване, преди да се отправя към един от ратановите столове далеч от басейна, където беше по- спокойно.

Отпуснах глава и докато се взирах в небето се зачудих за какво дойдох на този купон. В мозъка ми се изви вихрушка от мисли и всяка една от тях започваше с името Мия! Отпих от бирата си и погледнах към шибания си телефон. След три годишно преследване на девицата Мия най–после бяхме заедно и к'во? Издържахме едва десет дни. Чудно, няма що.

— Няма да ѝ звънна — мърморех гласно, дърпайки мъжкия си инат на повърхността за да махна пръста си от зелената слушалка.

Пред очите ми се заредиха сцени от днешния ден и причината за кавгата ни. Отидохме на плаж, влязох да се изкъпя и някакъв вече беше кацнал до хавлията ѝ. Преди да се усетя юмрукът ми се заби в лицето му, а от носа му шуртеше кръв. Мамка му и тъпак! Нали видя, че не е сама. Бях като проводник под високо напрежение като станеше дума за нея. Влудяваше ме, ах как само ме влудяваше и караше пръстите ми да горят след всяко ненаситно докосване. Сведох смръщения си поглед към издутината зад ципа на панталона, когато усетих, че се надървям.