С аромат на буря +18

2-ТЕРВЕЛ

Емили

– Помолих те нещо. Не гледай пениса ми.

– Не те гледам – гласът ми внезапно беше изтънял от притеснение.

– Напротив. – Долових известна доза ирония в тази една-единствена дума, но не бях сигурна, защото се стъписвах. Най-демонстративно държах длан разперена пред лицето си, за да му покажа, че пенисът му не представлява никакъв интерес за мен.

– Престани да го повтаряш – възмутено извисих глас през леко отворения прозорец на шофьорското място, където все още бях.

– Кое? – избоботи, гледайки ме през рамо.

– Онова.

– Не те разбирам.

– Престани да повтаряш, че зяпам пениса ти.

– Проблем ли имаш с пениса ми?

– Нямам проблем с пениса ти – провлачих натъртено, усещайки как очите ми се разширяват. Не можех да повярвам, че се водя по акъла на някакъв непознат и обсъждах пениса му в десет вечерта, насред нищото.

– Но аз имам, защото присъствието ти ме напряга. Надървил се е. Не ме слуша. И иска да прави всичко друго, но не и да ме облекчи. А когато съм надървен, не мога да пикая – изпъна длан сочейки към приятелчето в гащите си, а аз не знам защо, свалих ръката си и отново погледнах към него. Сякаш не вярвах на думите му и проверявах дали е щръкнал гордо нагоре или клюмнал надолу, макар че откровено нищо не виждах, освен ръката му, и естествено реакцията ми прикова вниманието му.

– Добре, добре. Знаеш ли какво, забрави.

Остана с гръб към мен, но се насочи към пукнатата гума, върху която очевидно се освобождаваше. Не можех да разбера дразнеше ли ме, или провокативното му поведение ми харесваше. Чувствах се изключително объркана, но вътрешно си признах, че винаги съм харесвала този тип мъже, за които досега бях чела само в романите. Арогантни, нервни и с известна доза мастило по тялото си, а този беше направо в десетката, но това да маркира колата ми... ми идваше в повече. Отворих вратата и я блъснах силно зад себе си. Толкова силно, че чак ме заболя, давайки си сметка какво причиних на сладкото ми червено бижу.

– Какво правиш? – креснах на няколко крачки от него и разперих ръце встрани, стискайки неработещия телефон в дланта си, ей така – за кураж и престиж, но се загледах в гърба му, който, Господи, беше изваян, релефен и освен че повдигаше нивата ми на адреналин и започвах да му се зъбя, събуждаше и нещо непознато в тялото ми. Погледна ме през рамо, а на лицето му затрептя закачлива усмивка, докато се обръщаше.