Адриана, Варна
Прегърнах бутилката червено вино така, все едно бях заклета алкохоличка и опрях глава в касата на вратата пред апартамента на Юлияна. Беше почти десет вечерта и се надявах, че си е вкъщи и че няма да ми се налага да я чакам на проклетото стълбище до сутринта, защото нямах никакво намерение да се прибирам в моя апартамент и да рева за втори път тази вечер.
Ключът от вътрешната страна превъртя и вратата се отвори. Раменете ѝ несъзнателно се отпуснаха, след като въздъхна, че ме вижда.
– Слава богу – очите ѝ зашариха по бутилката, която гушках. Изпъна ръка към мен и я издърпа от ръцете ми.
– Леле, да не би и теб да са те зарязали? – прекрачих прага и бутнах вратата, за да я хлопна зад гърба си. Юлияна махна с ръка за несъгласие.
– Той не те е зарязал, престани да се самонавиваш.
– А ти престани да го защитаваш – извих ръка към обувката си и я захвърлих през рамо някъде зад гърба ми. Направих същото с другата, и тръгнах след нея към кухнята.
– Няма сила на тази планета, която да ме убеди, че Матей те е забравил.
– Пет месеца какво ти говорят? – Юлияна въздъхна и зарови из чекмеджето за тирбушон. Дъното на бутилката издрънча тихо на плота, а до нея и три чаши.
– Защо три? – веждите ѝ подскочиха посока банята.
– Микаела пристигна преди малко – между звука на течаща вода долових и тихо хлипане.
– Плаче ли?
– Вие двете ще ме побъркате с вашите сърцераздирателни истории – едва довърши мисълта си и вече вървяхме към малкото помещение, където се беше барикадирала Мика.
– Какво ѝ е? – запитах, докато минавахме по коридора.
– Хванала е Михаил на калъп с някаква в леглото – очите ми се изпълниха с ужас, а малко по-късно и с желание да го убия.
YOU ARE READING
С аромат на буря +18
RomanceЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...