Матей
След като потроших вратата на килера и оставих дупка в проклетия талашит, се опитах да си припомня, че гневът не е добър приятел. Думите на Пако ме побъркаха достатъчно, и определено не исках да знам какво пише в дневника ѝ.
Трябваше да се овладея и знаех, че единственият начин този път е да чуя гласа ѝ. Заграбих уверено телефона. Чувах сигнала в ухото си и чаках да вдигне, без да имам ясна представа какво ще ѝ кажа, но все щях да кажа нещо, мътните ме взели. Минаваше трети сигнал, а линията не се отваряше. Раздразнението ми набираше сила и се разбиваше в гърдите ми като вълнолом. В главата ми запрепускаха причините, поради които не би вдигнала телефона, и естествено ревнивият ми мозък се спря на най-неприятната.
Може би беше някъде с онзи футболист? – след тази мисъл вече пръхтях и вероятността от устата ми да започне да излиза бяла пяна беше огромна. Нервността ми избухна до левъл на непоносимост, когато компютърното обръщение достигна до слуха ми.
"Абонатът не отговаря."
– Мааамка му! – краката ми не ме слушаха. Бях под пълен контрол на гнева си и обикалях като диво животно в клетка от единия край на стаята до другия. – Добре, дишай – нашепнах, и опрях по два пръста на всяко от слепоочията си. – Това е Адриана. Тя не прави такива неща. Тя няма да се хвърли на врата на първия срещнат, за да ти върне нещо от яд. Вероятно не чува телефона.
Минаха пет месеца, Матей, идиот такъв! – изрева вътрешният ми глас.
В главата ми изникна картината как онзи с името "Х" я целува и очите ми се изпълниха с нюансите на море по време на буря. Мрачно, тъмно и бясно. В бялата стена, към която вървях, видях образа на въпросния и забих юмрука си в нея. Сякаш се събуждах от кома. Реалността ме изяждаше. Вътрешностите ми горяха. Започнах да набирам отново телефона. Дълго клепах като развалена крушка погълнат от надеждата да вдигне, докато не чух отново компютърния глас.
"Абонатът не отговаря."
Заблъсках по клавиатурата и набрах Баяр.
![](https://img.wattpad.com/cover/186563542-288-k250971.jpg)
ВЫ ЧИТАЕТЕ
С аромат на буря +18
Любовные романыЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...