С аромат на буря +18

18-ПЛАМЕН

Пламен

С периферното си зрение долових нечие присъствие. Извърнах глава към онзи, чиято сянка падна върху двама ни, щом  изпълни рамката на вратата. Изправих се, а след мен и Матей. Стоях рамо до рамо с брат си гледайки право към Филип. Косата му беше прошарена, имаше тъмни кръгове под очите и странно, за първи път в живота си виждах сълзи в тях.

— Момчета, аз...  – гласът му излезе неравномерен и треперещ, лицето му се изкриви в болезнена гримаса, но нито за миг не почувствах състрадание към него.

— Имаш 12 часа да си вземеш билет за нанякъде и да изчезнеш  от живота ни завинаги — направих крачка напред и поставих себе си между него и Матей.  Макар  късно и може би ненужно, но в мен проговори големият брат, който искаше  да  покаже, че Матей вече  не е сам  и имаше на кого да  разчита.

— Искам само да ми простите —  за няколко секунди останах безмълвен.

— Прошка? Прошка на думи не е прошка, Филип. Първо трябва да простиш на себе си... Можеш ли?  — въпросът ми издигна невидима стена помежду ни, в която се разбиха неизказаните му думи.

— Кажи на майка си, че съжалявам... толкова много съжалявам.

— Кажи го на неговата.

Матей го подмина и тръгна към изхода на апартамента. Направих същото, но се спрях точно до него и без да го поглеждам попитах.

— Имам ли други братя и сестри, за които не зная?

Филип поклати глава за отрицание.

— Надявам се, че този път пътищата ни ще се разделят завинаги.

Матей ме чакаше на стълбището. Потупах го братски с длан,  усмихнах  му се насърчително и тръгнахме към изхода на блока.

Юлия

( две седмици от раздялата им с Пламен )

— Юлия, скъпа — Маргарита Топалова нашепна името ми  въпросително, докато заглушаваше телефона си с длан. — Готови ли са документите за покупко-продажбата на г-жа Мария Ставрева?

Скочих от бюрото и ги  подадох в ръката ѝ, докато кимаше за съгласие след думите на събеседника си от другата страна на линията.