С аромат на буря +18

31-МАТЕЙ

тази музика няма да ми омръзне никога

Адриана, София

Слязох от колата на Баяр и се затичах към охраната на входа. Дрехите ми мигновено подгизнаха. Нервно заблъсках с длан по стъклото на малката кабинка пред клиниката, за да привлека вниманието на стоящия вътре мъж. С треперещ глас произнесох името на брат си и посочих към механичната врата, за да я отвори. Мъжът пред мен изръмжа, че няма да го направи. Едва когато Баяр се появи зад гърба ми се вгледах и видях, че човекът вътре придържаше ръка на носа си, за да спре струйките кръв стичаща се от него.

– Мога да се обзаложа, че мъжът, който е счупил носа ти ужасно е бързал. – Баяр опря рамо в дограмата на малката постройка и със заплашителна твърдост се провикна, за да е сигурен, че го чува. – Аз за разлика от него не бързам заникъде. Имам време за ръка, лакът, крак.

– Баяр, престани! – въздъхнах невярващо.

– Така че или отваряш и тя влиза, или аз влизам при теб – продължи игнорирайки молбата ми.

– Ще повикам полиция – мъжът се запъти към паник бутона.

– Протегни пръст към бутона и те уверявам, че няма да дочакаш сирените.

– Баяр, престани! – сопната заговорих. – Моля ви, нямаше да идваме по това време, ако не беше важно. Ще вляза само аз... само аз.

– Стига, не може – избоботи мъжът. – Вътре вече има двама. Ще ме уволнят – настоятелният поглед на Баяр казваше, че думите му не са просто заплахи и не търпят възражения. След секунди механизмът на отварящата врата избръмча. Погледнах за миг към Баяр.

– Върви. Аз ще остана тук. Ако случайно се разминете.

Хукнах през глава към вътрешната част на двора. Дъждът валеше, сякаш небето се беше продънило. Силните викове от двамата важни мъже в живота ми заглушаваха дори пукотевицата на ледените капки и чертаеха пътеката накъде да тръгна. Чувах думите на Пако и Матей, които долитаха до слуха ми и ме принудиха да забавя крачка, но ги оставих да се забиват в мен като ледени шипове.

– Адриана те обича, мизерна гад такава – гръмотевичният тътен заглуши останалите думи на брат ми. Опитвах се да изолирам поне шума от ръменето на едрите капки, но не успявах. Виждах как го блъска с ръце в раменете и цялата се изпълвах с напрежение.