Част 1 - С аромат на буря: Тервел
Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
Баяр
От устата ми се изниза дълбока въздишка, докато втренчено се взирах през предното стъкло на колата. Матей погледна към мен. След този алкохолен маратон за почти седмица, все още не бях напълно изтрезнял и въпреки че изсипах почти цялата паста за зъби в устата си, дъхът ми беше като на огнедишащ дракон и жулеше въздуха с алкохолни изпарения.
Шибана водка – изръмжах наум и спуснах клепачи, търсейки минутка спокойствие преди срещата с жената, по която си бях изгубил ума. Разговорът с нея определено щеше да е труден, но бога ми, преди това щях да изтръгна езика на онова френско влечуго дръзнало да я докосне.
– Между другото, ъммм – Матей нервно почеса веждата си. Безпогрешен сигнал, че онова, което ще каже, ще ме вбеси.
– „Ъм" е моя запазена марка, давай направо – ръцете му се стегнаха една идея по-силно около волана, преди да продължи.
– Бургаското крю пътува към Варна – късото изречение ме перна като леден порив през лицето.*Crew (крю - екип, бригада, група, тим)
– За какво мътните те взели им се обади? – гласът ми бе тих, но това не го правеше по-малко сърдит.
– Не съм – раменете му се присвиха в помощ на лъжата, която изрече. – Утре си рожденик.
– Именно. Утре. Защо днес пътуват насам? – устните му се извиха надолу като сърдит емотикон преди поредното присвиване на рамене.
– Решили са да дойдат ден по-рано какво толкова?
– Мъ-хъ. Нека позная. Ще пристигнат след около двайсет минути пред вратата на Велеви и ще се окаже, че някъде по пътя до един са загубили доброто си настроение – киселата му физиономия ме удостои със секунда внимание, преди отново да се съсредоточи в пътя.
