С аромат на буря +18

21- Баяр

Микаела

След една много ситна почти незабележима крачка се спрях и с поглед измерих мъжа, към когото се канех да тръгна. Сърцето заблъска в гърдите ми, сякаш ми напомняше за стари грешки, но кълна се, че ако съм извършила нещо безразсъдно в този живот, то е било заради онази генетична вроденост на Велеви по бащина линия и макар че женската ми интуиция, наследство от мама, зашептя да си остана при Адриана, усещах, че точно този, който прекрачи прага на заведението е ключът към всички заключени тайни около мен.

Побързах да се обърна към Ади и да я осведомя за плановете, които се въртяха в главата ми, преди мисълта „играй на сигурно" да ступа с абсолютен нокаут нейната съперница "бори се за истината".

– Ади, видях Марсел. Има нещо важно, за което трябва да говоря с него – тя кимна сдържано.

– Добре, но побързай, след малко Матей и Баяр ще са тук – думите ѝ ме ужилиха. Завъртях се на пръсти и я потърсих с поглед, не вярващ, че чутото е истина.

– Кога успя да му се обадиш?

– Не съм. Просто е решил лично да ме прибере, въпреки четиримата, които обикалят пред ресторанта. Изпратил ми е смс преди пет минути, че с Баяр пътуват насам – в гласа ѝ определено долових нотка с послание „Не вбесявай Беров", но гладът ми за отговори ме притискаше да тръгна след Марсел.

Ситуацията с бомбата беше нарушила обичайното ми ежедневие и не само че бях загубила свободата си и не можех да ходя на лекции и на работа, но и по всичко личеше, че скоро можех да остана и без приятели.

Този проклет жичкаджия, който и да бе той, беше убил чувството за хумор в Баяр, и все повече го превръщаше в кълбо от нерви, което рикошираше и в мен, а по всичко личеше, че мрачните мисли са обгърнали и Матей.

– Няма да се бавя.

Бързият разбор на мисли ме заля със силна решителност и обувките ми зачаткаха по излъсканите плочки посока бара на заведението.

Марсел подшушна нещо на бармана и се запъти към основната вътрешна част на ресторанта. Или търсеше някой определен, или този, с когото имаше среща още не се бе появил, защото господин Нова визия оглеждаше всички много внимателно.