//7 глава//

2K 71 16
                                    

Днес е сряда и имам успокояваща терапия, йееей. Ох, а след това трябва да отида в болницата и да стоя там до девет и после да се прибера и да слушам идващият шум от стаята на Евелин. След деня, в който буквално набих сегашното й гадже, се чувствам използвана. Сякаш тя ми заби нож в гърба. Така де, всяка вечер точно когато ще заспя и те започват. Те не се измориха! Те имат ли си на представа колко е трудно да заспиш? Винаги съм завиждала на хората, които си затварят очите и веднага заспиват или на тези, които спят като зимен сън.

Мислите ми бяха прекъснати от блондин, който ръчкаше бедрото ми отстрани. Толкова бях изморена и отегчена в този час, че предпочитах да стоя вкъщи и да гледам Family Guy. Но благодарение на Ли няма как мечтата ми да се осъществи. Идиота се разболя и постоянно ми пише и ме кара да завиждам на нещата, които прави докато е болен.

-Какво искаш, Найл?- извъртях глава към него.

Найл е русокосо момче със сини очи. Но се боядисва, тоест реалния му цвят е кестеняв. Е, не е трудно да се разбере, че се боядисва, при положение, че цвета на корените му е кафяв. Така де, запознахме се миналата седмица в кафетерията, когато излях йогурт върху него и вместо да се извиня се изсмях. Но се сближихме.

-Утре вечер ще има парти.- той ми намигна.

-Иии...- подканих го да довърши.

-Ще...

-Защо чувам говорене?- попита професора, което ме накара да се ядосам и да отговоря без да мисля, не че го правя при повечето случаи.

-Добре, може би, защото имате уши!- когато осъзнах какво казах се усмихнах миловидно и той извъртя очи.

-Така де имах предвид - ела, може да вземеш и Евелин.- Найл продължи да ме убеждава през последните пет минути.

-О чуй, звънеца!- посочих, идващият звук.- Съжалявам не успях да ти дам отговор, чао.- казах бързо и излязох от редицата.

Всички оставяха домашните си на бюрото на учителя, а аз осъзнах, че нямам такова. Но все пак трябваше да се измъкна някак си. Бавно слязох по стъпалата и без да поглеждам хищника в очите, се запътих към вратата.

-Госпожица Риид?- професорът се провикна и аз се обърнах бавно към него.

И ето, че плана ми да се измъкна се провали. Бавно се доближих до така добре подредената купчина с домашни и извадих празен лист, след което го оставих върху купчината. Усмихнах се и бавно се обърнах, тръгвайки към вратата, чух разгръщане на листове и забързах крачките.

¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]Where stories live. Discover now