¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

95 глава.

Слънцето все още не беше изгряло, но трима в голямата къща бяха будни. Уилма не беше успяла да спи цяла нощ, постоянно се притесняваше, мислейки си за това какво ще избере Хейли. Тя беше на мнението, че няма да я вини за избора си, но докато сега гледаше през прозореца към предния двор на дома. Виждаше момче, което се нуждаеше от щастие, нервно, гледайки наоколо. Часът все още не беше станал пет сутринта, но тя дълбоко в себе си знаеше, че Хейли не спи. Уилма въздъхна и седна на голямото легло, ръцете й нервно разтриха колената, докато очите й проучваха обстановката. Уилма се усмихна през сълзи на спомените, които изплуваха в съзнанието и докато все още мислеше за Хейли и Хари.

Хари се беше събудил още в три сутринта, защото не беше успял да заспи. В момента стоеше пред дома и чакаше часовника му да го уведоми, че е станало пет, за да отиде сам или с Хейли на летището и да се върне в Лондон. Мирисът на косата й, вкусът на устните й, чувството на кожата й изглеждаше да се е запазило в него или във въздуха около него. Тя се бе превърнала в психическа нужда за него.

Хейли лежеше на леглото си вече преоблечена и гледаше към малкия часовник на нощното шкафче. Умът й бе запълнен от излишни въпроси и мисли, които просто я дърпаха назад. Толкова колкото Хари я искаше до себе си в момента, толкова и тя го искаше. Хейли прехапваше долната си устна нервно, докато очите й гледаха право към късата стрелка. Скоро часовникът показа пет сутринта и тя въздъхна шумно. Отдавна беше взела решение, просто не искаше да го осъзнае нито да го каже на себе си.

Хари погледна към часовника си, а после и към входната врата. Той се обърна на пръсти и както й беше обещал, той наистина щеше да я подкрепя каквото й да избере. Хари се замисли на няколко пъти дали да не се върне и да се увери дали тя не е променила решението си, но се отказа. Той мина през голямата порта, а после и влезе в таксито, което чакаше от четири и половина. Хари извади телефона си, докато таксито се движеше и бързо намери Хейли в контактите си, написа й съобщение, което така и не изпрати. Прибра телефона си и погледна през прозореца. Той заминаваше. Сам.

Хейли въздуха и се изправи от мястото си. Погледна към вратата, през която влезе баба й. Уилма се усмихна криво и седна до внучка си, прегръщайки я, Хейли отпусна глава на рамото й докато Уилма галеше гърба и косите й. Никоя от двете не каза нищо, защото вече беше ясно, че е късно и няма как да върне времето назад или да спре Хари, който вече пътува към летището. Но все пак нещо в нея искаше да му звънне и да чуе гласа му за последно.