Къдрокосият ме остави на пасажерското място и заобиколи, за да се качи зад волана. Навън все още валеше и изобщо не беше като за излизане. Този дъжд ми докарваше умора и ме приспиваше, но все още стоях будна... едвам-едвам. Този автомобил ми беше ужасно познат, но си нямах никаква идея от къде.
-Можеше да ме занесеш до моята кола, на няколко крачки от тук е.- уведомих го, но той не ми отговори и просто ми сложи колана за безопасност.
-Кракът ти изглежда изкълчен и съм сигурен, че няма да успееш да докосваш педалите.- усмихна се и запали колата.
-Е стоя до един педал сигурна съм, че ще мога да използвам и останалите три.- казах под носа си.
-Моля?- запали колата и излезе от областта на университета.
-Нищо.- казах веднага и се обърнах към прозореца.
-Така и не разбрах името ти?- той се ухили.
-О, не ти ли казах?- погледнах го с мили очички- Тогава значи не е твоя работа!- оформих устните си в права черта.
Той извъртя очи и се фокусира над пътя, докато прехапваше долната си устна. Аз от друга страна го ругаех на ум и се чудех какво да правя. Обърнах се към прозореца и забелязах, че дъжда намалява. Но така или иначе вече бях мокра, а дрехите почваха да тежат. Поне се радвах, че не съм единствената мокра. Засмях се при тази мисъл, и надигнах кестенявата си коса така, че да изцедя водата.
-Хей, хей, хей. Не мокри седалките!- той ме спря, а аз извъртях очи.
-Те вече са мокри.- казах му през зъби и прехвърлих косата си пред рамото си така, че да го намокря.- Впрочем къде отиваме?-погледнах го сериозно.
-Спокойно няма да те отвлека.- информира ме.
-Откъде мога да знам? Ти може да си някой: психопат, сериен убиец, шизофреник, наркодилър, продавач на органи, идиот изнасилвач?- погледнах го въпросително, а той прехапа устна.
-Права си, мога да съм някой изнасилвач и да те заведа вкъщи и после да правим...
-Перверзник!- прекъснах го и се отпуснах на седалката.
-Щом аз съм перверзника, тогава как разбра какво щях да кажа?- той се усмихна дяволито.
-Караш ме да искам да имам повече средни пръсти.- казах, присвивайки очи.
-Как успяваш да ми лазиш по всеки един нерв?- той спря колата и се обърна към мен.
VOCÊ ESTÁ LENDO
¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]
FanficПонякога не всичко е като в приказките. Не срещаш принца си на бял кон и не се влюбваш от пръв поглед. Понякога е по-трудно, има изпитания като зли вещици, магически окови, високи стени и нещо наречено реалност. Но така или иначе всички искат щастли...