¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

//30 глава//

Петък. Бях събудена от приятната изненада на Ев, тя беше супер развълнувана и даже ми беше направила закуска в леглото, състояща се от палачинки, кафе, портокалов сок и череши. След като направих сутрешната си рутина се облякох в сини дънки, които са със скъсани колене, червено късо потниче с деколте, на което има вързанки, и прозрачна риза, която облякох като яке. Завързах косата си на стегната опашка и излязох от стаята си.

Пред мен стоеше Ев, облечена в дълга рокля, шапка и слънчеви очила, а до нея имаше три куфара. Тя се усмихваше толкова много, че чак ми ставаше приятно просто да я зяпам от тук. Взех една ябълка и нарамих раницата си. Бавно се приближих към нея, а тя продължаваше да се хили и усещах, че има да казва много.

-Заминавам!- изкрещя тя, а усмивката ми веднага изчезна.

-Какво?- казах доста по-унило от колкото предполагах.

-Отивам в Испания.- тя се ухили повече и излезе от апартамента, а аз я последвах.

-Защо?- попитах, докато заключвах след нас.

-Ще ми преподават цяла седмица право и ще си почивам. Трябва да благодаря на Хари. Може даже да го взема с мен.- тя разсъждаваше на глас, докато се качваше в асансьора.

-Сериозно ли? И кога се връщаш?- попитах доста тъжно, влизайки до нея.

-Неделя...- единственото, което чух, а после тя продължи да обяснява.

***

Гледна точка на Хари:

Днес я видях. Тя ме игнорира. Държеше се сякаш вчера изобщо не беше говорила с мен. Сякаш нищо не се беше случило между нас. Преди няколко часа ме забеляза, знам че ме забеляза, след като ме видя тя се препъна и продължи сякаш нищо не се е случило. Момичетата на нейната възраст могат да вървят без проблем на токчета. Тя носи Converse и продължава да се спъва в неща, които дори не са там. Може би в това й е чара.

Мисля, че за краткото време, в което я опознах се привлякох от нея, от усмивката й, от голямата й уста, от начина, по който се отдава във всичко, начина, по който разказва случки, начина, по който трапчинките й се показват при онези сладки, малки усмивки. Но тя е прекалено невинна, не е видяла какъв е света, но продължава да го обича. Докато Кейра, тя е Кейра. Жената, в която винаги бях влюбен и винаги ще бъда, но ето я и Хейли, претендираща да я обичам. Кейра, тя винаги ще е първата и винаги ще искам да е последната, но Хейли... в нея има нещо необуздано, нещо, което не показва на всеки... Кейра е разговорлива и лесно можеш да се отегчиш от думите й, докато Хейли... тя, тя говори много, но начина, по който го прави, кара хората да се по заинтересуват дори и от най-скучното нещо. Разказва всичко с такъв пламък в очите си, че може да те накара да заобичаш всичко.